На следния ден простилите се с шатрите си и с други свои потреби френски сеньори намислиха да се подслонят в колиби от клони и шума по̀ към града и да бъдат по-бдителни. Изпълниха намерението си, хвърляйки много труд, като често-често процеждаха през зъби по адрес на защитниците тия думи:
— Идете, господинчовци, завтечете се да дирите графинята. Свършено е с нея, не ще да я видите скоро!
Когато гражданите, било бойци, било цивилни, дочуха таз реч, стъписаха се и силно се уплашиха да не би злополука да е сполетяла господарката им. Просто не знаеха що да мислят, тъй като от нея — ни вест, ни кост. На тоя хал бяха цели пет дни. А графинята, понеже се досещаше, че е хвърлила людете си в смут и силна тревога, много се постара и набави си до петстотин обръжени придружници на бързи коне. Сетне към полунощ напуснаха Брет и точно по изгрев слънце тя преведе отреда си до крепостните порти, заповяда да отворят и влезе в Хембон за голяма радост на гражданството под звука на тръби и барабани. При тази глъчка французите скочиха по тревога. Те се въоръжиха до един и втурнаха се на пристъп, а защитниците се завтекоха по стените за отбрана. Захвана се тогава свирепа и стръвна бран и проточи се до късно след пладне. Прочее, нападателите бяха в по-голяма загуба от защитниците.
Около часа за следобедна служба сеньорите преустановиха нападението, тъй като напусто людете им падаха покосени или ранени, и се оттеглиха в стана. Посъветваха се и се споразумяха месир Шарл Дьо Блоа да обсади замъка Ороа, построен и укрепен от крал Артур. Трябваше с него да идат херцог Дьо Бурбон, херцог Дьо Блоа — брат на Шарла, двамината маршали на Франция — месир Робер Бертран и месир Ерви Дьо Лион, и част от генуезците. Месир Луи Испански, виконт Дьо Руан, испанците и другите генуезци следваше да останат пред стените на Хембон. Сетне изпратиха за дванадесетте огромни стенобитни машини, оставени в Рен, та да хвърлят с тях по Хембон и замъка в него, защото ясно виждаха, че нищо не ще постигнат и не ще спечелят с пристъпи. И разделиха войската на две: остана едната под Хембон, а отиде другата да обсади близо находящия се замък Ороа. За тези последните ще поговорим, а разказа си за първите ще прекъснем.
Прочее, ще прекъсна малко разказа си за обитателите на Вен, Динант и Рошперийот и ще поговоря за окръжената в Хембон графиня Дьо Монфор и за месир Луи Испански, който ръководеше обсадата, и така бе попукал и порутил зидове и укрепления със стенобитните си машини, че защитниците се видяха в чудо и им се прищя да се спогодят с неприятеля, защото от нийде се не видеше, ни чуеше да иде помощ. И случи се така, че един ден епископ месир Ги Дьо Лион, чичо на месир Ерви Дьо Лион, чиито попълзновения и давления бяха станали причина, според людските приказки из града Нант, граф Дьо Монфор да бъде уловен, се срещна за поверителен разговор с племенника си — въпросния месир Ерви, и заобсъждаха надълго разни дела, а най-вече и това, че епископът трябва да склони опълченците на споразумение, по силата на което град Хембон ще да бъде възвърнат на месир Шарла Дьо Блоа. А още и че ижепоменатият месир Ерви от своя страна ще се постарае да добие от месир Шарла уверение, че ще съхрани спокойствието и свободите на гражданите и не ще посегне на имовината им. Така и завършиха тези преговори.
Ижепоменатият епископ се завърна в града, за да подстори сеньорите.
Графинята скоро подусети тез низки кроежи и помоли ради Бога бретонските сеньори да не вършат предателство, защото тя дълбоко вярва, че до три дни Господ ще да им прати силни подкрепления. Ала нея нощ обстойно говорѝ негово преосвещенство и тъй многочислени доводи изтъкна, че хвърли в дълбок смут бретонските сеньори. А на следния ден той отново подхвана и разни тъй многоречиви причини изложи, че ако не всички, повечето големци възприеха становището му. И приближаваше се вече към града ижепоменатият месир Ерви, за да го овладее с тяхно съизволение, ала както стоеше на прозореца си в замъка, вковала поглед в морската шир, графинята нададе вик, гръмко заликува и възвести колкото ѝ глас държи: