Един път на испански заради Хулиана и още веднъж на английски — на Рейгнър.
— Трябва веднага да избягаш от доминантен мъжки — каза Хулиана. — Идиот ли си? Извадил си голям късмет, че се е разсеял с плодовете и не ти е разкъсал гърлото. Решил е, че искаш да му отмъкнеш женските.
— Моля за извинение, но нямахме време да обменим подобна лична информация — рече Магнус. — Откъде да знам! Освен това искам да ви уверя, че не съм предприемал никакви опити да ухажвам женски маймуни. — Замълча и смигна. — Всъщност не видях ни една, така че нямах възможност.
Рейгнър, изглежда, дълбоко съжаляваше за всеки свой избор, който го бе довел на това място и особено в тази компания. После се приведе и изсъска тихо, за да не го чуе Хулиана, но напомни на Магнус за ужасната разгневена маймуна:
— Забрави ли, че можеш да правиш магии?
Магнус отдели миг да хвърли презрителен поглед през рамо.
— Нямам намерение да омагьосвам маймуна! Честно, Рейгнър. За какъв ме вземаш?
Животът обаче не се изчерпваше само с разврат и маймуни. Магнус трябваше някак да финансира цялото това пиене. Сред долноземците винаги можеше да се завържат полезни контакти и той се погрижи за това още щом стъпи в Перу.
Когато се появи нужда от неговите умения, Магнус взе Рейгнър със себе си. Облечени с най-хубавите си дрехи, те се качиха на един кораб на пристанището в Салавери. Магнус носеше огромна, окичена с щраусово перо шапка.
На палубата ги посрещна Едмунд Гарсия, един от най-богатите търговци в Перу. Той бе червендалест мъж, издокаран със скъпа на вид мантия, бричове до коляното и напудрена перука, а от кожения му колан висеше гравиран пищов. Гарсия огледа Рейгнър с присвити очи и попита:
— Това да не е някакво морско чудовище?
— Това е много уважаван магьосник — отвърна Магнус. — Така че на практика получавате двама магьосници на цената на един.
Гарсия не беше натрупал богатството си, като избягва изгодни сделки, затова веднага изостави темата за морските чудовища и каза:
— Добре дошли.
— Не обичам кораби — отбеляза Рейгнър и се огледа. — Получавам ужасна морска болест.
Шегата за „позеленяването" се подразбираше от само себе си, затова Магнус не се унижи да я изрече.
— Дали ще сте така любезен да ни изясните в какво се състои работата? — попита той. — В писмото, което получих от вас, казвате, че имате нужда от особените ми таланти, но трябва да призная, че имам твърде много таланти и не съм сигурен кой точно ви интересува. Разбира се, всички са на ваше разположение.
— Вие сте чужденци в нашите земи — рече Едмунд. — Затова вероятно не знаете, че настоящото благоденствие на Перу се дължи предимно на износа на гуано*.
* Вещество, съставено от изпражнения и други отпадъчни вещества от птици, прилепи и тюлени. При сух климат се натрупва по крайбрежията на Перу, Калифорния и Африка. Високото съдържание на азот, фосфорна киселина и калий го превръща в ценна суровина за производство на торове за земеделието. — Бел. ред.
— Какво казва той? — попита Рейгнър.
— Засега нищо, което би ти харесало — отвърна Магнус. Корабът под краката им се полюшваше на вълните. — Моля за извинение, но вие говорите за птичи изпражнения.
— Така е — съгласи се Гарсия. — От доста време предимно европейските търговци се облагодетелстваха от тази търговия. Но наскоро бяха приети закони, според които перуанските търговци имат предимство в подобни сделки, и на европейците ще им се наложи да ни включат в начинанията си или да се оттеглят от търговията с гуано. Един мой кораб, който пренася голям товар гуано, ще е сред първите, които ще отплават според новите закони. Опасявам се, че може да стане обект на саботаж.
— Смятате, че пирати ще откраднат птичето ако? — попита Магнус.
— Какво става? — изстена жаловито Рейгнър.
— Не ти трябва да знаеш, повярвай ми. — Магнус пак се обърна към Гарсия. — Колкото и разнообразни да са талантите ми, не съм сигурен, че включват охрана на... гуано.
Колебаеше се за товара, но пък знаеше, че европейците заграбват всичко, до което се докопат, сякаш им се полага по право — земи, животи, стоки и хора.
Освен това никога не беше преживявал приключение в открито море.
— Готови сме да заплатим богато — каза Гарсия и назова сума.
— О, ами в такъв случай ни смятайте за наети — отвърна Магнус и съобщи новината на Рейгнър.
— Още не съм сигурен за тази работа — каза Рейгнър. — Дори не знам откъде си взел тази шапка.
Магнус я бухна с елегантен жест.
— Просто я намерих. Стори ми се подходяща за случая.