— И тъй като наскоро прекарах известно време с мистър Дарси, с положителност мога да потвърдя това, братко. Няма други двама млади мъже, които повече да заслужават твоите възхитителни дъщери, от мистър Дарси и чудесния му приятел мистър Бингли.
Мистър Бенет нямаше търпение да дочака вечерта, кога го щеше да види обичаните си Джейн и Лизи отново. Спомените му за сватбения им ден бяха смесица от суетене, усмивки и нескончаемото бърборене на жена му. Дъщерите му ужасно му бяха липсвали и копнееше да се увери, че са щастливи. Когато групата от Гровнър Стрийт пристигна, мистър Бенет забеляза, че Джейн и Лизи изглеждат изключително добре.
Младите госпожици Гарднър — Каролайн и Емили, получили специално разрешение да останат до късно, за да вечерят с братовчедките си, бяха очаровани от великолепните скъпоценни камъни, подарък от съпрузите им, и от прекрасните им тоалети и замолиха Лизи да им разкаже за всички впечатляващи места, които е посетила.
След вечеря дойде ред на обичайното време за музика. Лизи се съгласи да изпълни една песен и покани Каролайн и Емили да изпеят заедно с нея чудесната балада, която бяха учили миналото лято. Получи се много добре и публиката незабавно поиска да чуе още нещо. След тях излезе Фицуилям, който имаше чудесен тенор, и впечатли всички, като изпя очарователен малък дует с младата мис Каролайн Гарднър, чийто сладък и ясен глас беше в съвършена хармония с неговия. Мистър и мисис Гарднър изглеждаха толкова горди — на Джейн й се стори, че леля й, която седеше до нея, едва сдържа сълзите си, тя обаче просто стисна здраво ръката на племенницата си и бурно аплодира дъщеря си, когато песента свърши. Полковник Фицуилям се поклони ниско и с много галантен жест целуна малката ръка на мис Гарднър, при което Бингли скочи на крака и отново ги аплодира.
Мистър Бенет нямаше нужда да пита дали дъщерите му са щастливи. Озареното лице на Джейн и блясъкът в очите на Лизи говореха, че те ни най-малко не съжаляват за избора, който са направили. Наблюдавайки зетьовете си, застанали наблизо и вдадени в оживен разговор, той се обърна към Лизи, които току-що му беше донесла кафе:
— Трябва да отбележа, Лизи, че мистър Дарси изглежда доста по-весел и по-освободен. Женитбата му е повлияла доста добре и това май е благодарение на тебе, нали?
— Какво искаш да кажеш, тате? — попита Лизи, преструвайки се, че въобще не схваща намека му.
— Ами никога не съм виждал мистър Дарси да се усмихва толкова много и да изглежда толкова доволен. Даже съм уверен, че го чух да се шегува… освен ако не е бил Бингли.
— Нали те уверявах, че е изключително мил?
— Така е, милата ми… — започна той, но в този момент се приближи мистър Дарси и Лизи отиде при него, а баща й остана усмихнат, напълно убеден в щастието на дъщеря си.
Късмет ли беше, или съдба, или пък в крайна сметка мисис Бенет щеше да се окаже права? Горкият мистър Бенет никога нямаше да узнае отговора. По-късно, когато гостите се бяха разотишли и двамата с брата на съпругата му седяха пред тлеещия в камината огън, той отново подхвана темата:
— Имат късмет, че се омъжиха за толкова сериозни младежи — в крайна сметка Джейн и Лизи заслужават най-доброто.
Мистър Гарднър веднага се съгласи и добави, че макар мистър Бингли да е изключително чаровен и приветлив младеж, Лизиният мистър Дарси, чието благородство, щедрост и съпружеска всеотдайност са спечелили симпатиите им, е техният любимец.
— С мисис Гарднър сме единодушни че ако вашата Лизи беше наша дъщеря, пак той щеше да е мъжът, на когото щяхме да поверим щастието й, и никой друг.
Това наистина беше висока оценка и мистър Бенет беше доволен. Можеше да се завърне в Лонгборн и смело да понесе брътвежите на мисис Бенет за всичките слуги, карети и чудесни дрехи, които са могли да имат, знаейки, че и двете му дъщери са обичани и щастливи.
Много рано на следващата сутрин, преди още да е станало време за пощенската кола на мистър Бенет, дойде Дарси, за да отправи покана към тъст си да прекара няколко дни с тях в Пембърли през януари, след като за съжаление не може да се присъедини към семейството на Коледа, поради здравословното състояние на мисис Бенет.
— Ако ме ориентирате за датата и часа на пристигането си, сър, ще изпратя каретата си да ви вземе в Ламбтън — каза Дарси, като добави, че всички с нетърпение ще очакват гостуването му в Пембърли.
Вежливостта, отзивчивостта и добронамереността му напълно спечелиха мистър Бенет, който за много кратко време беше променил мнението си за мистър Дарси. Той с радост прие поканата, като добави, че с нетърпение ще очаква възможността да се възползва от отличната библиотека на Пембърли, за която толкова много е слушал. Дарси изглеждаше много доволен и те се разделиха с още по-голям респект един към друг в очакване на следващата си среща.