— А онези, които са избрани да ни управляват в Парламента, остават погълнати от тези нелепи проблеми, докато навред из Англия почтените хора затъват все по-надълбоко в тресавището на депресията — заяви той и добави: — В Лондон има хора, които се кълнат, че много скоро ни очаква още една революция, която трябва да помете заразата.
Всички присъстващи изразиха надежда, че няма да се стигне до там.
— Няколко от членовете на партията на вигите са се обявили за подкрепа на реформата и може да се надяваме, че е възможно тя да настъпи и без насилие — намеси се мисис Гарднър.
Мистър Гарднър предположи, че спасението може да дойде от търговията, както преди няколко години, когато всичко изглеждаше загубено.
— Ако правителството обърне внимание на търговията, толкова много може да бъде направено. И датчаните, и французите, че дори и белгийците влагат сериозни усилия в развитието на търговията с колониите, докато нашето правителство се занимава с брачните несгоди на краля!
Дарси категорично го подкрепи. Сподели, че не вижда разрешение на сегашните проблеми, ако не бъде подобрено положението на цялата нация.
— Какво да очакваме от богатите, които се оттеглят безпомощно в своите крепости, докато бедните и обезземлените просят по улиците, а децата им гладуват? — продължи той с такава твърдост и увереност, на които никой не можеше, а както отбеляза Елизабет, и никой не желаеше да възрази.
Той продължи:
— В миналото онези, които бяха собственици и се радваха на богатите реколти на този край, се грижеха за облекчаването на страданията на бедните и болните. Баща ми щеше да се срамува да вижда бездомни хора, чиито семейства просят по улиците и живеят от милостта на непознати или биват принудени да отидат в приют за бедни, защото нямат собствена земя или няма кой да ги наеме на работа.
Фицуилям също се включи с тема, която вълнуваше и него, и Дарси — разрушаването на английската селска община.
— Какво ни стана на нас в Англия? Защо ние, които винаги сме помагали на народа си, изведнъж му обърнахме гръб?
— Всъщност не сме, Фицуилям — каза Дарси, — в Пембърли не сме изгонили никого, който иска да остане в имението и да работи тук. Онези, които ни напуснаха, го направиха по собствено желание, а и бяха съвсем малко; някои си намериха работа в градовете, други обаче се върнаха, недоволни от новите си работодатели.
Елизабет, която до момента слушаше мълчаливо, сподели, че братът на нейната прислужница Джени е бил във фабриките в Манчестър, подмамен от обещания за добра заплита и добро бъдеще. След по-малко от година обаче се беше върнал — и сега работеше като помощник-градинар, щастлив, че е отново в Пембърли. Дарси я подкрепи, като добави, че работата при много фабриканти се състои в усилен труд при ужасни условия и с много ниско заплащане. После продължи:
— Всъщност аз имам намерение да говоря със сър Едмънд и останалите да се ангажираме по-активно с живота в общината. Мисля, че трябва да бъдем по-съпричастни към добруването на хората, които живеят в именията ни, като им осигурим съдействие по отношение на образованието и медицинските грижи.
Като чу думите на Дарси, съпругът на Кити, д-р Дженкинс, попита дали може да разчита на съдействието на мистър Дарси за откриването на училище към енорийската църква за малките деца в имението. Кити изгаряла от нетърпение да започнат, а имало и други енориаши, които щели да помогнат. Мистър Дарси не само прояви интерес към идеята, ами обеща и да се срещне с мистър Дженкинс, за да я обсъдят. Според него това щеше да бъде нещо, което да помогне на хората в тези трудни времена.
— Ако осигурим училище за по-малките деца, ще помогнем на родителите да се справят с някои от проблемите, пред които са изправени — каза той.
— Така децата поне ще са на сигурно в училището, докато родителите им работят — добави Елизабет, доволна, че Дарси одобряваше инициативата.
Това беше идея, която я привличаше, и тя реши да я подкрепи лично.
Подобни обсъждания обикновено се преустановяваха, когато се сервираше масата, този разговор обаче продължи по време на цялата вечеря и беше подновен, когато се оттеглиха да изпият кафето си. Много скоро тя щеше да разбере, че в този ден бяха поставени основите на един забележителен план. Предстоеше да й се разкрие представата на мъжа й за възпитаване на нов общностен дух, който да спаси разпокъсаната земя.