По-късно тази вечер, като приятен завършек на деня, мисис Гарднър, Елизабет и Джейн се събраха в дневната на Елизабет за по чаша горещ шоколад. Джени остави подноса на масата и им пожела лека нощ. Господата бяха все още долу и разговаряха за работа и политика, а децата бяха изпратени по леглата. Малката Емили влезе да пожелае лека нощ и също отиде да си легне, а сестра й Каролайн остана още няколко минути, бавейки се, за да могат братовчедките й да се възхитят на великолепния и пръстен с рубин и диамант. Когато и тя излезе, Елизабет подчерта, че изглежда забележително добре, и добави, че безспорно двамата са много щастлива двойка.
За Джейн най-забележително беше благоприличието, което успяваха да запазят в поведението си:
— Няма съмнение, че са влюбени и очевидно им е приятно да са заедно, но не създават никакви притеснения на околните — каза тя, а Елизабет и мисис Гарднър се усмихнаха, припомнили си безупречното държание на самата Джейн при първата им среща с Бингли.
Изключително високите й критерии за благоприличие, допълнени от нейната вродена сдържаност и от скромността на Бингли, бяха накарали Дарси да повярва, че Джейн не изпитва дълбоки чувства към приятеля му и едва не беше разрушил връзката им. За щастие тя не знаеше нищо за този злополучен епизод. Бингли, разбира се, също не беше издал приятеля си за ролята, която беше изиграл, и Елизабет му беше много благодарна. Защото това със сигурност много би наранило сестра й.
Мисис Гарднър се съгласи с Джейн:
— Трябва да кажа, Лизи, че полковник Фицуилям е съвършеният джентълмен. Признавам, че имах известни резерви — не заради разликата във възрастта им, защото в крайна сметка самата аз съм щастливо омъжена за чичо ви, който е с петнадесет години по-възрастен от мен и чиято зрялост и мъдрост много ценя. Причината беше, че се опасявах да не би Каролайн, тъй като е толкова млада, да не е напълно наясно със себе си. Човек рядко има ясна представа за себе си на четиринадесет.
— Сега обаче нямаш такива опасения, нали, лельо? — попита Джейн с усмивка, тъй като двете с Лизи бяха забелязали, че Фицуилям се отнася към мисис Гарднър с голямо внимание и уважение.
— Никакви — отвърна леля им. — Разбира се, мистър Дарси винаги е говорил за него само добри неща, а и чичо ви, с когото работят заедно от години, няма да допусне и дума против него. Не се съмнявам в почтеността му — многократно съм подчертавала, че дори и за миг не съм се притеснявала за това, откакто се сгодиха с Каролайн.
Джейн я прекъсна:
— Естествено, той е братовчед на мистър Дарси, а това само по себе си говори достатъчно.
Елизабет обаче весело се засмя, напомняйки им, че и лейди Катрин де Бърг е леля на мистър Дарси, а после шеговито добави:
— Да не говорим за мис Бингли, за която трудно може да се повярва, че е роднина на скъпия ни Бингли. Но, Джейн, роднинската връзка не дава никаква сигурност за това дали двете страни са една за друга. Само помислете за собствената ни сестра Лидия и цялата идея се обезсмисля.
При споменаването на Лидия мисис Гарднър затвори очи, сякаш да пропъди образа на заблудената си племенница.
— Мили мои, надявах се да не говорим за Лидия и съпруга й. Такова безразсъдно поведение е истинска рядкост. Явно не е по силите на никого да убеди тези двама души в нуждата от благоприличие. Мъчно ми е да го кажа, мили момичета, но не минава и месец, без да получа някоя набързо надраскана бележка с молба за помощ с някоя сметка — я за плащане на бавачките, я за издължаване на търговците, без никаква надежда парите да ми бъдат върнати.
Племенничките й бяха потресени. И през ум не им беше минавало, че Лидия, която отдавна просеше помощ от майка си и сестрите си, иска пари и от леля им. По-унизително едва ли можеше да бъде. През всичките тези години Елизабет беше крила от съпруга си, че изпраща на сестра си малки суми от собствените си доходи всеки път, когато я беше молила.
— Не бива да продължаваш да й помагаш, мила лельо. Тя е използвала всички ни и ако вероятно има някакво оправдание да се обърне към семейството си, няма никакво право да изнудва теб и ти не трябва да й го позволяваш — каза категорично Елизабет с пламнало от възмущение лице.
Джейн мълчеше, онемяла от срам.
Мисис Гарднър беше на друго мнение.
— Чичо ви знае всичко, мили мои, не се безпокойте. Той казва, че някой трябва да й помага, защото в противен случай ще натрупа огромни дългове към непознати хора, които ще се възползват от това, и така ще усложни нещата още повече. Така е по-добре, независимо че може да й повлияе по-зле.