Джейн и Елизабет станаха и прегърнаха леля си. Толкова много дължаха на нейната мъдрост и доброта, както и на щедростта на чичо си. Чувайки гласовете на съпрузите си, които се качваха по стълбите, те отидоха да ги посрещнат. Толкова приятно им беше да са заедно, че не бяха забелязали колко късно е станало.
Елизабет писа на баща си с покана да дойде в Пембърли през лятото на 1820 г. Разбрала беше от Джейн, че майка им заминава за Рамсгейт със сестра си, мисис Филипс, тъй като и двете единодушно бяха решили, че заслужават да си отдъхнат далеч от семействата си!
„Когато споменах това пред мистър Дарси, тате, той настоя да ти пиша незабавно и да те поканя «да се възползваш от възможността да избягаш от домашната обстановка и да ни погостуваш в Пембърли, където те очакват удоволствията на риболова, ловуването и четенето до насита». А аз бих добавила и компанията на две от дъщерите ти (защото Кити е само на десет минути пеша през парка и на петнадесет по пътя), на двамата зетьове и, естествено, на внуците ти! В късното лято и ранната есен в Пембърли е най-красиво. Какво повече можеш да искаш? Двете с Кити сме се заели с плановете за ново училище, което тя и д-р Дженкинс искат да основат за по-малките деца в имението. Мистър Дарси ще осигури помещение и мебелировка, като ремонтира и пригоди за целта една стая в приземния етаж на пасторския дом, учителите на първо време ще бъдат доброволци от общината. Предполагам няма да се изненадаш, ако ти кажа, че аз няма да преподавам рисуване — спомняш си колко жалки бяха първите ми опити някога у дома, но се съгласих да помагам с уроците по пеене и четене. Мистър Дарси вярва, че това ще помогне да се изгради общностен дух, който да се противопостави на пагубния ефект от ограждането, което причини толкова много нещастия на бедните хора по тези места. В другия край на областта — в Кимптън, полковник Фицуилям и семейство Гарднър с помощта на енорийския съвет са се заели със същото. Ще видиш всичко, когато дойдеш, мили тате — чакаме те с такова нетърпение. Мистър Дарси моли да изпратиш съобщение с часа на пристигането ти в Ламбтън и каретата ще бъде там да те посрещне.
Поздрави от Касандра. Тя с нетърпение очаква отново да й четеш от онези истории, които й четеше миналата година, когато беше тук. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да те остави на мира.“
Отговорът на мистър Бенет беше кратък и по същество:
„Мила ми Лизи,
Писмото ти ме убеди, че е напълно безсмислено да оставам в Лонгборн дори и ден повече. Мери вече замина при Джейн. Ще пътувам с пощенската кола в сряда. Кажи на съпруга си, че предложението му за карета, която да ме вземе от Ламбтън, е както винаги прието с радост и благодарност. С нетърпение и с голяма радост очаквам четенето с Каси, всъщност сдобих се с една нова книга точно с такава цел.“
Лятото и есента семействата прекараха основно в провинцията, с изключение единствено на случаите, когато беше крайно необходимо да се пътува до Лондон. Приятното есенно време и относителното спокойствие им даваха много причини да си останат у дома, за разлика от новините, които идваха от града напоследък и бяха достатъчно основание да го избягват.
Полковник Фицуилям, който беше заминал за Лондон, за да набира членове за своята реформистка партия, писа на семейство Гарднър:
„Прави сте да избягвате Лондон, защото се е превърнал в истинска лудница — с масите и Парламента, въвлечени в непристойна схватка, което говори още по-лошо и за краля — все така лишен от власт, и за неговата нежелана и необичана кралица.“
Тази вечер Дарси, Елизабет и мистър Бенет вечеряха със семейство Гарднър. Фицуилям щеше да се присъедини към тях по-късно. Каролайн четеше с подобаващ драматизъм части от писмото му, което беше пристигнало преди ден-два:
„Денем улиците се изпълват с тълпи, които подкрепят или едната, или другата страна — маршируват, крещят, развяват знамена, тормозят невинните минувачи и като цяло създават безредици. Много хора имат чувството, че сме на прага на революция аз обаче не смятам, че ще бъдем въвлечени и такава преживелица заради мрачна кауза като тази…“
Мистър Гарднър изтъкна, че Фицуилям е в Лондон, за да набира привърженици сред реформистите за плановете им за осигуряване на образование и грижи за здравето на бедните.