— Има надежда, че вигите ще подкрепят законопроект, който да даде право на общините да играят активна роля в това отношение. Всичко ще зависи от подкрепата, която ще получат от реформистката група, разбира се.
Мистър Бенет, който беше много впечатлен от това, с което са се заели Кити и съпругът й в пасторския дом в Пембърли, беше заинтригуван да чуе как се развиват нещата в Кимптън.
— Каролайн е изключително всеотдайна — каза баща й, особено горд с ролята, която беше поела дъщеря му. — С Емили възнамеряват да открият музикален клас за малките деца, а мисис Тейт, която издава „Ривю“ ще помага на мисис Гарднър със занимания по четене и писане.
Мистър Бенет, който неведнъж беше изразявал гнева си от това, че английските деца са оставени да растат неграмотни, освен ако родителите им не разполагат с достатъчно пари, за да им осигурят частно обучение, беше видимо впечатлен, но продължаваше да бъде възмутен от липсата на интерес от страна на правителството. Каролайн продължи да чете писмото на Фицуилям:
„Не мога да получа разумно изказване от никого в Парламента по отношение на реформата. Романтиците от последното десетилетие — сър Уолтър Скот, Колридж, Сауди и, можеш ли да повярваш, мила ми Каролайн — любимият ти Уърдсуърт — всички са се превърнали в ревностни тори и настояват за повече репресии и по-сурови наказания за бедните, ако дръзнат да се противят на господарите си. Уърдсуърт дори призовава за въоръжена сила, с която да се държи в подчинение народа, и за закони, с които да се упражнява контрол над пресата.“
На това място Каролайн скочи като ужилена и извика.
— Никога повече няма да прочета роман от Скот, нито стихотворение от Уилям Уърдсуърт!
Всички се разсмяха — според тях това със сигурност беше обещание, което тя едва ли можеше да спази, Каролайн обаче беше непреклонна:
— Как могат да искат повече репресии за народа и защо поет като Уърдсуърт ще призовава за контрол над пресата? Това би било предателство към всичко, в което е вярвал.
Впечатлена от разпалеността й, Елизабет се осмели да изкаже мнение:
— Мила Каролайн, много млади романтици са се превърнали в досадни консерватори с възрастта. Уърдсуърт не е по-различен от много други.
— Не, няма да чета — отсече Каролайн, развълнувано. — Ако един поет не може да говори от името на народа, то какво остава за останалите от нас?
После, обръщайки се към мистър Дарси, попита:
— Мистър Дарси, и вие ли мислите да станете досаден стар консерватор?
Майка й ахна, но Дарси се засмя, след което отговори напълно сериозно:
— Каролайн, аз съм консервативен по природа, предпочитам да запазя най-добрите черти на нашето общество и ценя традициите ни, но това не означава, че подкрепям несправедливостта и репресията. Не одобрявам това правителство, което подкрепя исканията на привилегированите и онеправдава бедните. Аз не приемам, че възрастта има нещо общо с това, всичко е въпрос на притежаване на чувство за отговорност към ближните. Винаги съм вярвал, както баща ми и дядо ми са вярвали, че онези от нас, които са галеници на съдбата, трябва да помагат на другите, които не са. Нямам предвид само проявите на благотворителност и милосърдието към бедните — всички ние го правим. Имам предвид да поемаме отговорност да допринасяме материално за подобряването на живота им, защото така се грижим за общността, от която всички сме част.
— Ще рече ли това, мистър Дарси, че имате предвид строене на училища, библиотеки и болници? — попита мисис Гарднър, чийто интерес към темата се беше увеличил, откакто лично се беше ангажирала с енорийското училище в Кимптън.
Дарси кимна в знак на съгласие:
— Да, така е, мисис Гарднър, но не просто да ги строим, а да помагаме да функционират, да подкрепяме хората, които вършат работата, защото здравите и образовани хора биха били по-щастливи от живота и труда си, отколкото болните и невежите, а това би било от полза за всички нас като общност.
Каролайн възкликна радостно.
— Полковник Фицуилям запознат ли е с мнението ви?
— Да, запознат е и е съгласен с мен — отвърна Дарси.
Елизабет хвърли поглед към баща си. Той наблюдаваше Дарси с интерес и задоволство. Никога не беше подозирал за тази страна на сдържаната природа на зет си, дори когато беше започнал до го опознава по-добре и да го намира за по-дружелюбен, както го беше уверявала Елизабет.
По-късно той призна пред нея неизмеримото си удовлетворение и доволство от тази проява на благородство от страна на Дарси. Ето това беше мъжът, който тя обичаше.