— Сега вече разбирам защо беше готова да го защитаваш така пламенно, когато аз изразих известно безпокойство. Той безспорно се разкри като състрадателен мъж с принципи, Лизи, точно такъв, какъвто ти е по сърце, нали?
Нейната гордост и радост, когато чу думите за съпруга си бяха безгранични. А това, че баща й беше станал свидетел на благородството му, я правеше още по-щастлива. Тя познаваше тази черта в характера на Дарси от много години. Благодарение на нея беше получила много щастие, още по-щастлива беше обаче да знае, че останалите от семейството също са я забелязали. Звукът от приближаваща карета възвести пристигането на полковник Фицуилям — малко по-рано, отколкото го очакваха. Посрещнаха го много радушно, особено Каролайн. Щастието на влюбените, разделени от близо седмица, беше очевидно за всички. Оставиха ги необезпокоявани в дневната за известно време, след което мисис Гарднър отиде да им напомни, че вечерята е сервирана.
Имаше много новини, които да чуят, и много теми, които да обсъдят след вечеря, но за Каролайн и Фицуилям нищо не беше по-неотложно и по-важно от радостта да бъдат отново заедно. Наравно с това обаче те бяха сърцато отдадени на социалните и политическите цели, които си бяха поставили, и енергията им беше заразила и околиите. Дарси се беше съгласил да помогне с началните инвестиции за училището в Кимптън, а енорийският съвет, в който членуваше мистър Тейт, подготвяше помещение за тях. Родителите на децата, които щяха да бъдат първите ученици в училището, работеха усилено, за да довършат ремонта и подготовката на училищната сграда. Каролайн, която вече беше получила обещание за книги от Джорджиана, беше щастлива, че мистър Бенет също предложи да даде много книги от своята библиотека.
— Скоро ще имаме отлична колекция — похвали се тя, когато заразителният й ентусиазъм привлече всички около нея, за да й помагат в начинанието.
Няколко дни по-късно, видяла как дъщеря й се беше притекла на помощ с храна и дрехи на едно семейство в селото, в което бащата беше изгонен от работа, мисис Гарднър писа на племенницата си, разказвайки за работата на Каролайн в полза на училището и децата и района.
„Мила Джейн,
Нямам думи да изразя какво чувствам към милата ми дъщеря. Да я виждам толкова удовлетворена и така изпълнена с планове, ме прави най-щастливата майка на света. Полковник Фицуилям до такава степен се е превърнал вече в член на семейството ни, че със сигурност когато нашата Каролайн се омъжи, ще приемем, че се сдобиваме с още един син, вместо да скърбим, че губим дъщеря. Джейн, миличка, това, което ме радва най-много, е щедростта й. Във време, когато почти всички са се вторачили в личните си удоволствия и амбиции или пък гледат да трупат псе повече и повече пари, Фицуилям и Каролайн са решени да помагат на колкото е възможно повече хора. Какво по-хубаво от това да подадеш ръка на бедно семейство или на болно дете! Ние с чичо ти ги подкрепяме с каквото можем, щастливи да окуражаваме този прекрасен дух на милосърдие и добротворство. Днес отидоха да купуват плочи и калеми и други необходими неща, за да може да се започне от следващия месец, когато Елизабет ще открие училището в Кимптън — първото школо за малки деца в селото. Това ще бъде толкова важен ден за хората там, не мога да ти опиша колко сме щастливи, че малкото ни момиче прави толкова много в помощ на децата.
Мистър Дарси и Елизабет са най-големите й поддръжници — с няколко дарения в брой за училището. Всеки ден благодаря за щастливата случайност, която ни доведе в Пембърли онова лято и събра Елизабет и Дарси — те са толкова съвършена двойка, че не мога да си представя някой от двамата с друг партньор.
Ние с чичо ти сме добре. Надяваме се вие с мистър Бингли да можете да присъствате на скромното ни тържество идния месец. А тъй като полковник Фицуилям се кандидатира за Парламента, очакваме и вестниците да проявят интерес. «Ривю» вече публикува две статии.
Предай обичта ни на Бингли и децата, вярвам, че всички са в добро здраве.
Бог да ви благослови, мила моя!
Глава петнадесета
Вълни на промяна
Годините между коронацията на крал Джордж IV през лятото на 1821 г. и смъртта му, за която никой не пророни сълза, през 1830 г. изобилстваха от възможности за промяна, които много европейски нации сграбчиха, а Британия, поради излишъка от инерция и липсата на лидерство, пропусна. Докато малки и големи нации в Европа неуморно въставаха срещу игото на остарелия консерватизъм, борейки се да променят първо една система, а после друга, в Англия масите гледаха с нарастващо отвращение абсурдните гротескни фигури в Двора на крал Джордж и Парламента, които ги оставиха в пълна безизходица, докато вълните на промяната стихнаха.