Забелязал, че чувствата на жена му са засегнати от обичайната нетактичност на сестра му, мистър Гарднър се намеси и сърцато защити Фицуилям. Мисис Гарднър добави многозначително:
— Разбира се, чудесно е да знаем, че сега положението му е толкова добро, но сигурна съм, че и ти ще се съгласиш, сестро, най-важно за нас е това, че полковник Фицуилям е съвършено почтен джентълмен, на който можем да имаме пълно доверие и чиято обич към Каролайн е извън всякакво съмнение. Всъщност веднага след годежа им той настоя лично да обезпечи Каролайн със значителна сума, независимо от протестите на баща й — така и не успяхме да го разубедим, няма друг сред познатите ни, на когото с такава радост бихме поверили щастието на дъщеря си.
Мисис Бенет понечи да каже нещо, но бързо се отказа. Явно беше решила, че е по-добре да не прави повече коментари. Елизабет и Джейн, които влязоха в стаята тъкмо на време, за да чуят края на разговора, можеха само да поклатят глави и да въздъхнат с облекчение, че съпрузите им, които все още бяха навън, бяха пощадени от коментарите на майка им.
— О, Лизи, как ми се иска мама да не разстройва леля Гарднър — каза Джейн, придърпвайки сестра си настрана. — Достатъчно е, че Каролайн ще й липсва, не й трябват повече притеснени.
Елизабет сви рамене:
— Знаеш, че мама си е такава. Нищо не може да й попречи да каже това, което си е наумила.
Джейн беше решила да вземе мисис Бенет със себе си, когато се прибере вкъщи.
— Вече говорих с мистър Бингли и той няма нищо против, ще отида да питам и татко. Знам, че мама смяташе да отседне при леля и чичо, но мисля, че не е честно. Успях да й попреча да пита чичо Гарднър дали лейди Катрин не е отказала да дойде, защото е била против брака и така е демонстрирала неодобрението си. Щастлива съм, че съумях да я убедя, че лейди Катрин не е могла да присъства, защото е била болна.
— Всъщност — каза Елизабет — лейди Катрин се е срещала с Каролайн и Фицуилям ме увери, че леля му е впечатлена от нея и ги е поканила в Розингс за Коледа заедно с Джеймс и Розамънд.
Джейн остана много изненадана.
— Лизи, сериозно ли говориш?
— Напълно. Вероятно лейди Катрин е осъзнала, че като най-малък син Фицуилям има голям късмет да се ожени за такава красива, талантлива и очарователна млада жена, която освен това ще бъде и много добре осигурена. Между другото, разбрах, че Фицуилям не е искал брачен договор, но чичо ще настоява да се споразумеят Каролайн да има свой собствен годишен доход.
Джейн обеща, че ще информира майка си при първа възможност.
— Само ако можеше мама да спре да говори поне за малко — въздъхна тя.
Елизабет споделяше мислите й:
— Няма да спре да задава въпроси и да прави предположения — това ще подлуди леля Гарднър.
Джейн кимна и отиде да потърси баща си, за да се приготвят за пътуването. Останала сама в стаята, Елизабет почувства смесица от задоволство и вина. Безспорно беше щастлива, че майка й няма да остане в Пембърли дори и за една нощ, най-вече защото при тях бяха отседнали семейство Хърст и мис Бингли, които щяха да пътуват обратно за Бат на следващия ден. Перспективата майка им да се срещне със сестрите Бингли и да прекара с тях цялата вечер беше по-унизителна, отколкото Елизабет можеше да понесе. И въпреки това чувстваше вина, че беше оставила Джейн да направи това, което несъмнено беше най-правилно да спести неприятностите на леля си и чичо си и да вземе мисис Бенет в Ашфорд Парк. Спокойствието на Джейн се дължеше на уравновесеността й и на изключителната толерантност от страна на съпруга й.
Влезе мистър Дарси, който беше тръгнал да потърси съпругата си и я намери, обзета от безпокойство и несигурност — състояние, много непривично за нея. На недоумението му тя отговори с въздишка и сподели, че много би желала да притежава спокойствието на сестра си Джейн. Съпругът й отвърни, че макар да смята Джейн за една от най-красивите, най-уравновесени и благородни жени, които е срещал, Елизабет си е Елизабет — такава, каквато го е пленила още при първата им среща и след като вече са женени, не смята за основателно тя тепърва да променя характера си. Макар да знаеше, че се шегува, този находчив довод толкова я очарова, че тя спонтанно то прегърна, след което обаче се разнесе смях — три от децата бяха влезли в стаята и ги наблюдаваха с интерес. Дарси също се засмя и каза: