— Хайде да идем да намерим мистър и мисис Гарднър, мила. Тръгнал бях да те търся, за да ти кажа, че довечера те ще вечерят с нас в Пембърли.
След което, видял изненадата, изписана на лицето й, добави:
— Помислих си, мила, а и не се съмнявам всъщност, че ще се радваш на компанията им и тъй като на тях им е мъчно за Каролайн, реших, че ще е добра идея да ги поканим да останат с нас.
— Идеята ти е чудесна, Дарси! Нищо не може да ме заради повече в този момент!
Елизабет беше толкова щастлива че ако не се бяха появили няколко от гостите, Дарси вероятно едва ли щеше да се размине с новия прилив на чувства на обич и благодарност; усмивката й обаче не можеше да остане скрита. Нямаше нищо по-хубаво от това леля й и чичо й да бъдат до нея в Пембърли тази вечер, докато забавлява мис Бингли и семейство Хърст. Сигурна беше, че уважението и обичта, които мистър Дарси безспорно им засвидетелстваше, щяха да бъдат забелязани. Това, че Дарси беше помислил за нея и за семейство Гарднър и беше организирал нещата така, че всички да се чувстват добре, само можеше да увеличи любовта и възхищението й към него. Преди да я срещне и да се ожени за нея (признаваше си го без притеснение), дори не би му хрумнало да направи такъв жест. Сега знаеше колко много значи това за нея и беше двойно по-удовлетворен от усилията си. Така от досадно задължение вечерта щеше да се превърне в удоволствие за всички.
Ходът на вечерта беше напълно предвидим — семейство Хърст обръщаха много повече внимание на мистър Дарси, отколкото на Елизабет, а Каролайн Бингли задаваше толкова много въпроси за Пембърли, че човек с право би си помислил, че има лични интереси към имота. Мистър Хърст пък дотолкова се озадачи от голямото любопитство, проявено от Каролайн, че се унесе в дрямка и дори доста прилично захърка. Това навременно прекъсване даде на мисис Гарднър възможност да смени темата и да попита мис Бингли дали й харесва животът в Бат.
— Твърде много — отвърна тя с леко престорено оживление. — О, твърде много, наистина. Можеш да срещнеш толкова много забележителни личности, а и винаги има нещо, което си заслужава да се види.
Елизабет хвърли поглед към Дарси, който, зает с разливането на виното, даваше вид, че не слуша. И остана много изненадана, когато на въпроса на мис Бингли към мисис Гарднър отговори той вместо нея.
Припомнила си, че за да се преместят в Дарбишър, семейство Гарднър бяха напуснали Лондон, мис Бингли тенденциозно отбеляза, че вероятно много им липсва удобството да живеят непосредствено до търговските си помещения в Чийпсайд. Преди някой от семейство Гарднър да е успял да отговори, Дарси, който се приближи с чаша вино за мисис Гарднър, се намеси с учтив, но хладен тон:
— Съмнявам се, мис Бингли, тъй като по-голямата част от търговските сделки се изнасят на запад към Средна Англия и основният ни търговски център вече не е лондонското, а по-скоро ливърпулското пристанище.
Мис Бингли вдигна вежди, привидно изненадана.
— О, мистър Дарси, Вие явно сте доста добре информиран за търговските дела.
Нотката в гласа й загатваше, че търговията е далеч под нивото на мистър Дарси. Опитът й да обиди гостите му вбеси Дарси. Той сви рамене и каза:
— Нима това Ви изненадва, мис Бингли? Не отричам. Като се има предвид, че брат Ви и аз сме съдружници в търговската компания на мистър Гарднър, а отскоро към нас се присъедини и полковник Фицуилям, със сигурност далеч по-изненадващо щеше да бъде, ако не съм информиран. — И добави: — Признавам, че трябваше много да уча, защото Бингли имаше доста по-голям опит от мен.
Дарси беше твърде възпитан, за да й напомни, че и собственият им баща е участвал в този бизнес, но намекът беше ясен.
— Мистър Гарднър обаче беше изключително търпелив учител и за мен беше много интересно да бъда негов ученик. Без съмнение там е ключът към просперитета на нацията ни — заключи той.
Каролайн Бингли беше от онези жени, които никога не знаят кога да спрат. Опитът й да засегне семейство Гарднър с намеци за буржоазния им произход очевидно беше подразнил и ядосал Дарси и той демонстративно я беше поставил на място. Елизабет срещна погледа на леля си и видя, че едва сдържа усмивката си от объркването на мис Бингли. Тя добре помнеше един подобен инцидент в същата тази стая по време на посещението си в Пембърли, преди да се сгодят с Дарси. Мис Бингли, която тогава също беше присъствала сред поканените на вечеря, беше опитала да я унижи, подхващайки темата за Уикъм, но беше улучила в грешната цел, разстройвайки Джорджиана вместо нея. Сега отново по най-глупавия начин беше разгневила единствения човек, чието благоразположение се стараеше да спечели.