Мис Бингли опита отново:
— Но какво ви накара да изберете Дарбишър — попита, този път обръщайки се към мистър Гарднър, който започна да обяснява, че жена му е родена и израснала в това графство.
Отново се намеси мистър Дарси, напълно преднамерено:
— Двамата с мисис Гарднър имаме късмета да сме израснали на не повече от пет мили разстояние един от друг в (по мнението и на двама ни) най-хубавото графство в Англия — вметна той небрежно и докато Елизабет, чичо й и леля й недоумяваха от чутото, продължи: — Знаех за голямата привързаност на мисис Гарднър към тази област — често сме си говорили за нея и за надеждите на семейството за завръщане по тези места и затова предложих на мистър Гарднър да огледа имението Оукли, когато го обявиха за продажба. Що се отнася до останалото, сигурен съм, че мистър и мисис Гарднър с радост ще ви разкажат колко са щастливи, откакто се пренесоха там.
Семейство Гарднър кимнаха и се усмихнаха в знак на съгласие, а Елизабет едва можа да скрие задоволството си, объркването на мис Бингли обаче беше пълно. Независимо от най-усърдното старание на любезния мистър Гарднър да продължи разговора, на Каролайн не й беше останало много за казване.
Мистър Хърст милостиво захърка отново и точно в това време прислужникът внесе свещите. Семейство Хърст и мис Бингли решиха, че е време да се оттеглят — щяха да тръгват рано на следващата сутрин, след като станат свидетели на сърдечната раздяла на Елизабет и Дарси с мистър и мисис Гарднър, придружена от обещание скоро да се срещнат отново.
След като гостите се оттеглиха, Елизабет предпочете да не коментира унижението на мис Бингли, възнамерявайки да остави темата настрана и уверена, че съпругът й също би желал това. Ето защо остана много изненадана, когато Дарси каза тихичко:
— Сега вече можеш да спреш да се преструваш, Лизи, и да се посмееш, колкото ти душа иска.
Елизабет наистина се посмя, но не само на мис Бингли, а и на самата себе си.
— Само като си помисля, че когато те срещнах за първи път, реших, че нямаш никакво чувство за хумор! — рече тя.
Дарси също си позволи да се усмихне развеселен. Знаеше, че независимо от сдържаността си, и Елизабет като него беше доволна от случилото се тази вечер. Припомняйки си колко много пъти мис Бингли и сестра й я бяха обиждали и се бяха държали надменно с нея, преди да стане негова жена, сега Дарси беше доволен, че се беше отворила възможност да си получат заслуженото. Застанала пред прозореца до него, Елизабет се замисли за Каролайн и Фицуилям. От цялото си сърце им желаеше щастие. Че се обичаха истински, нямаше никакво съмнение. Ако съумееха да намерят в себе си и по-дълбоки основания за близостта си, щяха да бъдат истински щастливи.
Сякаш прочел мислите й, Дарси отбеляза:
— Ако след пет години Фицуилям и Каролайн са толкова щастливи, колкото сме ние тази вечер, могат да се смятат за истински късметлии. Съгласна ли си, мила моя?
Съгласна беше, разбира се.
През пролетта на 1822 г. Дарси и Елизабет отпътуваха за Оксфорд за кръщенето на наскоро родения син на Джорджиана и Франсис Грантли. Движението за реформи набираше подкрепа и в университетските среди, независимо от драконовите закони, гласувани, за да бъдат потушени протестите. Ново поколение писатели и хора на изкуството се бяха присъединили към политическите агитатори в призивите им за реформа. Това бяха по-либералните умове, мечтаещи за демокрация и равенство. Поетите Шели, Кийтс и Байрон бяха изместили Уърдсуърт, чийто консерватизъм се възприемаше от младите като предателство. Те, както Пушкин, Балзак и Виктор Юго, които доминираха на европейската сцена, използваха позициите си в сферата на изкуствата в политическата борба. Борбата на гръцкия народ за независимост захранваше въображението им с романтични, често нереалистични цели, за които не малко англичани бяха готови да жертват живота си. Настанали бяха вълнуващи, макар и несигурни времена.
Д-р Грантли и очарователната му млада съпруга бяха заобиколени с кръг от приятели от артистичните и академични среди, чиято компания не само че никак не притесняваше младата Джорджиана, но и подхранваше интереса й към много нови идеи и дейности. Освен към пеенето и свиренето на арфа и на пиано, Джорджиана беше започнала да проявява интерес и към преподаването на музика. Изразила беше надежда, че един ден може да намери време да усвои умението да учи малките деца как да свирят и как да ценят музиката. Елизабет и Дарси не спираха да се възхищават на разцъфването на някога стеснителната й и плаха природа.