— Ако преди две или три години някой ми беше казал, че малката ми сестра ще организира соаре с такъв замах, едва ли щях да му повярвам — сподели той.
Елизабет се съгласи и добави:
— Още по-удовлетворяващ е начинът, по който тя нескрито се наслаждава на всичко това.
Дарси смяташе, че промяната в Джорджиана се дължи на средата, в която я беше въвел бракът й с Франсис Грантли.
— Богатството от преживявания, които предлага такъв център на артистична и интелектуална дейност, открива хиляди вълнуващи възможности дори и ако човек не е директно въвлечен в тях. Явно е, че Джорджиана се чувства щастлива.
Семейство Грантли често посещаваха камерни концерти и оперни рецитали заедно със семейство Контини, с които бяха станали много близки. Сега поканиха и Елизабет и Дарси и прекараха една изключително приятна вечер в компанията на италианските си приятели, които притежаваха разкошна вила в Ричмънд заедно с градската си къща на Портман Скуеър. Искрената им привързаност към Джорджиана беше повече от очевидна. За сватбата бяха изпратили скъпи посребрени и кристални съдове, а сега бяха обсипали и сина им с подаръци.
Контини пътуваха често до Европа и от тях Дарси и Елизабет научаваха много за случващото се там. Французите бяха на ръба на пълен хаос след революцията, последвана от монархия и после пак от революция; в родната им Италия пък либералните и националистическите идеи бяха претърпели крах, а младите патриоти търсеха нови лидери.
Като големи ценители на музиката Контини бяха изразили желание да предоставят стипендия за научно изследване върху английската музика. Изтъкнали бяха пред Дарси и Елизабет, че много от изпълняваните и композирани в Англия произведения са с германски характер. Дворът покровителстваше творбите на композитори като Бах, Хендел и Менделсон — „до един възхитителни музиканти, но не твърде английски“, по думите на сеньора Контини.
— Кой композира или изпълнява английска музика? — поинтересувал се беше съпругът й.
Трудно можеше да се отговори на този въпрос — истината беше, че за разлика от хората от народа, които държаха на старите си традиции, онези, които се възприемаха като част от „изисканото общество“, се стремяха да копират моделите в европейското изкуство и стил.
Д-р Грантли и Джорджиана помолиха Дарси и Елизабет да обмислят предложението да се позволи на такъв учен да прекара част от годината в Пембърли, където да ползва за проучването си библиотеката с нейните колекции от образци на изобразителното изкуство, литературата и музиката.
— Спрели ли сте се на някого специално? — попита Елизабет, толкова заинтригувана, че нямаше търпение да узнае повече.
— Всъщност да — отговори д-р Грантли, — поне двама подходящи кандидати имаме със сигурност: единият е много талантлив млад учен-теолог, който също така композира и помага в църковния хор, а другият е по-възрастен — вече ръкоположен, но има желание да се занимава с изследователска работа и да композира религиозна музика.
Молбата беше на Джорджиана и Елизабет знаеше, че Дарси бързо ще склони пред нея. Почти нямаше случай, в които да е отказвал нещо на малката си сестра.
Елизабет от своя страна добави, че такъв човек би повлия положително на Касандра и на Уилям, които вече бяха във възраст, когато имаха нужда от по-сериозни уроци по музика, отколкото майка им можеше да им осигури.
Нямаше съмнение, че Дарси ще се съгласи Той изслуша най-внимателно и без никакви възражения всичко, което имай да му кажат. Накрая рече:
— Е, Франсис, оставяме подбора на теб, но аз настоявам последната дума да бъде на Елизабет, след като се срещне с тях. Длъжен съм да изискам това, тъй като човекът, когото предпочете, ще живее в съседство с нас и често ще посещава Пембърли, който е наш дом.
Всички приеха, че това е съвсем разумно условие, и се взе решение избраният учен да започне работа през есента. Щеше да бъде настанен в Кимптън, където къщата на свещеника стоеше свободна.
Така беше избран един млад студент по теология мистър Джеймс Кортни, който заживя в село Кимптън, постъпи на служба в църквата и започна да идва всеки ден в Пембърли. Той беше първият стипендиант, работещ върху изследването на английската музика в имението.