Когато Дарси се върна на Гровнър Стрийт, намери Лизи в спалнята им, загледана в пустата улица долу. Беше станала късно и беше решила, че е отишъл да поязди заедно с Бингли. При разказа му за срещата с баща й, тя се обърна към него просълзена:
— Мили, казвала съм му, че си добър и мил човек, но съм пропуснала да кажа, че си съвършен!
При което той се изчерви и затърси думи да й отговори, като каза, че това е резултат от любовта му към нея.
Елизабет отново беше в закачливо настроение:
— Ако още в самото начало ми беше дал да разбера колко мил и щедър си в действителност, щяхме да сме си спестили толкова главоболия…
Трогнат от обичта й, изразена по толкова очарователен начин, Дарси изглеждаше напълно сериозен, когато я придърпа в прегръдка към себе си:
— Как бих могъл, Лизи? Как бих могъл да показвам качества и ценности, които едва познавах, докато ти, скъпа моя, не ме накара да прозра колко съм бил заблуден?
Тя се опита да го накара да замълчи, не желаейки да разбужда спомените за своите укори и неговата агония при тях, но Дарси беше решен да говори за това.
— Не, мила ми Лизи, всичко е твоя заслуга. Ако съм направил някои хубави неща, ако съм станал по-малко себичен и високомерен, това е благодарение на теб, защото те обичах и се стремях да получа твоята любов в отговор.
Гласът му беше много приглушен, непривично развълнуван и Лизи, познавайки силата на чувствата му, го остави да говори, отвръщайки му само с нежна целувка.
По-късно дойде Джорджиана и остана за обяд. Обсъдиха как ще организират предстоящото пътуване — Джорджиана и камериерката й щяха да тръгнат за Пембърли във вторник, за да предупредят мисис Ренълдс да направи нужните приготовления за пристигането на мистър и мисис Дарси и семейство Бингли седмица по-късно. Те щяха да останат в града до отплаването на Фицуилям. Мисис Ренълдс трябваше също така да се погрижи за престоя и на другите гости за Коледа. Лизи отбеляза, че в списъка не са включени семейство Хърст и Каролайн Бингли. Джейн вече я беше предупредила, че досадните сестри Бингли и мистър Хърст са поканени в Розингс от лейди Катрин де Бърг.
— Всъщност — добави Лизи, — те със сигурност ще си прекарат чудесно. Без съмнение ще могат да дадат воля на възмущението си, че съм посмяла да пренебрегна нарежданията на Нейно благородие и да се омъжа за племенника й!
Останалите гости щяха да бъдат семейство Гарднър и децата им — Кити и Мери Бенет, и д-р Грантли, който се очакваше да пристигне на Бъдни вечер. Дарси отбеляза, че на Бъдни вечер сестра му винаги организира празненство за децата от семействата в Пембърли. Джейн определи идеята като чудесна, а Джорджиана поясни, че я е дал брат й, когато тя била малка и тъгувала, че децата на прислугата и наемателите им нямат коледно тържество.
Той организира първото и се получи толкова хубаво, че започнахме да го правим всяка година.
Лизи се замисли колко добре прилягаше това на образа, който мисис Ренълдс беше обрисувала — грижовен господар, на когото наемателите и прислугата се отплащат с безпримерна лоялност.
Тя погледна Дарси срещу себе си и се почувства горда, че е негова жена — горда от почтеността и добротата му, които сега бяха толкова ясни за нея. И я досрамя за предразсъдъците, които беше позволила да помрачат преценката й, когато се бяха запознали, но после бързо прехвърли вината върху Уикъм за това, че беше отровил ума й с лъжи. Отново погледна съпруга си — този път погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.
Семейство Бингли възнамеряваше да остане в Недърфийлд Парк само до пролетта, когато щеше да изтече договорът за наем. Чарлс вече беше потърсил съвета на Дарси за покупка на подходящо имение недалеч от Пембърли. „Освен ако — беше казал той, — не искаш Джейн и Лизи вечно да скърбят една за друга“. Дарси се беше съгласил, че това никак не е желателно, и беше обещал да проучи за подходящи предложения из околността. Тази идея беше направила Джейн и Лизи истински щастливи. Елизабет знаеше, че мистър Бингли харесва блясъка и суетата на Лондон, а сестра й Джейн, за която този свят беше нов и вълнуващ, явно подкрепяше ентусиазма му. Дарси пък ненавиждаше социалните обвързаности и фалшивите ритуали на лондонския светски живот, Елизабет също не се блазнеше от тях. И двамата нямаха търпение да заминат за Пембърли, но преди това трябваше да се подпишат някои договори и да бъде изпратен Фицуилям, затова останаха в Лондон, като се преместиха в къщата на Дарси на Портман Скуеър.