— Бедната Шарлот! Какво ще прави сега? Какво ще стане с трите й момичета? — разрида се тя. — Как ще живеят, къде?
Разбрал тревогата й, Дарси се опита да я успокои:
— Не вярвам, че ще бъдат изоставени на произвола на съдбата. Без съмнение лейди Катрин има много добро отношение към мистър Колинс, а и ми се струва, че е особено привързана към малката Катрин. Все пак не е толкова коравосърдечна със сигурност няма да ги принуди да напуснат Хънсфорд, преди да им бъде намерен подходящ дом. Леля държи на този бенефиций и ще й е нужно време да намери подходящ заместник на мистър Колинс, който беше и нейно доверено духовно лице, а това със сигурност ще даде време на мисис Колинс да се погрижи за себе си и дъщерите си — обясни той.
Елизабет обаче не беше таткова уверена. Познаваше семейство Лукас по-отблизо и това й даваше не малко основания да се притеснява за бъдещето на приятелката си.
— Но къде ще живеят? Сър Уилям едва ли ще може да си позволи да ги прибере всички в Лукас Лодж. Откакто се разболя миналата година, делата му съвсем не вървят таткова добре, а и както е споделил с татко, очаква най-големият му син, който сега е в Индия, да се върне у дома. Ако след като се прибере, се и ожени, става напълно невъзможно Шарлот и децата й да останат в семейното имение.
Елизабет беше видимо толкова притеснена, че като нищо можеше да се поболее от тревога. Той отново опита да разсее вълнението й с още по-благ, но убедителен тон:
— Лизи, мила, напълно разбирам и споделям загрижеността ти, но не мога да приема, че Шарлот и дъщерите й ще бъдат изоставени така. Колкото и смешен да беше мистър Колинс с маниерниченето и надутите си приказки, все пак има достатъчно доказателства, че е бил напълно способен да осигури себе си и семейството си. Моля те, любима, нека изчакаме, докато всички подробности станат ясни, и тогава, обещавам ти, ако има нужда да се помага на мисис Колинс и дъщерите й, ще направя всичко, което е по силите ми. Ще говоря и с леля, ако е необходимо; имаш думата ми, Елизабет, приятелката ти няма да бъде изоставена в безизходица.
Думите му бяха толкова категорични и искрени, че Елизабет, знаейки, че може безрезервно да им вярва, успя да си възвърне самообладанието тъкмо когато влизаха в алеята, която вървеше по границата на Розингс Парк и водеше право към дома на енорийския свещеник в Хънсфорд. Още със слизането си от каретата можаха да се убедят в уважението на Нейно благородие към мисис Колинс. Веднага беше изпратен един прислужник, за да се погрижи за новодошлите. Елизабет избърза навътре в къщата, където една прислужница, също от Розингс, тъкмо сервираше чая.
Потънали в дълбока скръб, Шарлот и трите й дъщери станаха да ги посрещнат и когато двете приятелки се прегърнаха, лицата им се обляха в сълзи. И трите момичета бяха подпухнали от плач. Застанала редом до майка си, най-голямата — Катрин, вече шестнадесетгодишна, всячески се опитваше да овладее чувствата си, по-малката — Ребека, насмалко не се разплака, когато Елизабет я прегърна, а най-малката — Амелия-Джейн, която беше само на девет, скри лице в полата на майка си и се разрида. Дарси толкова се развълнува, че с мъка успя да изрече обичайните формалности за тези случаи и навеждайки се, притегли малкото момиченце в прегръдката си, за да го успокои. Макар и скърбяща, Шарлот се усмихна, а любящата Елизабет едва не се разплака отново — само тя знаеше колко дълбоко беше вълнението му и колко искрено можеше да съчувства.
Тя знаеше, че по-късно, когато щеше да има време да поговорят с Шарлот за практическата страна на нещата, той щеше безрезервно да й предложи помощта си. Не се съмняваше в загрижеността му към приятелката й и трите й деца, останали без съпруг и баща, който да се погрижи за бъдещето им. Когато започнаха да идват и други хора, за да поднесат съболезнованията си, Елизабет стана да помага с каквото може. Щедростта на лейди Катрин, безспорно израз на „благороднически дълг“, се беше разгърнала до там, че да предостави една от по-малките си карети, заедно с кочияш, на разположение на Шарлот, а заедно с това и кошници с храна и напитки, които бяха предадени в кухнята. Елизабет се зае да организира прислугата и да се погрижи за нуждите на децата, за да облекчи Шарлот.
Междувременно Дарси отиде до странноприемницата нагоре по пътя, където щяха да пренощуват и да се срещнат със семейство Бингли преди погребението, приготовленията за което вече бяха започнали в църквата. После се отби до къщата на лейди Катрин и поговори с управителя на Розингс, от когото научи, че мистър Колинс ще бъде удостоен с честта да бъде положен вън фамилното гробище на място, запазено за добри и уважавани дългогодишни прислужници. Дарси не се съмняваше, че мистър Колинс би бил истински благодарен за тази почит, оказана му от неговата покровителка.