Връщайки се към пасторския дом късно следобед през познатата гора, той срещна Елизабет, излязла да се поразходи сред дърветата — на почти същото място, където преди много години я беше чакал, за да й даде писмото, с което се беше надявал да снеме от себе си обвиненията, отправени му от Джордж Уикъм. Семейство Дарси бяха гостували в Розингс след сватбата на Джорджиана, която Нейно благородие беше одобрила дотолкова, че да възвърне благоразположението си към някога любимия й племенник и да приеме съпругата му. Така и не бяха имали случай обаче да се разходят в тази част на имението. При срещата им на това място сега ги завладя внезапен прилив на носталгия.
Те мълчаливо се хванаха за ръце — на фона на тъжните обстоятелства, довели ги на това място, нито един от двамата нямаше желание да говори за нахлулите спомени. Толкова чувствителни бяха станали през годините един към друг, към мислите и към чувствата си, че нямаха нужда от думи, докато вървяха назад към пасторския дом. Когато пътеката започна да се разширява, преди да се слее с пътя, Дарси заговори:
— Срещнах се с лейди Катрин. Не трябва да имаш притеснения, Лизи — така е, както си мислех. Мисис Колинс ще получи малка годишна рента, както и всички спестявания, които съпругът й е заделял. Може би най-доброто е, че лейди Катрин е определила за кръщелницата си — младата мис Колинс, издръжка на стойност, достатъчна да й осигури доста добро образование и скромен доход. Всъщност е проявила голяма щедрост. Леля е искрено разстроена от смъртта на мистър Колинс, особено като се има предвид, че се е случило, когато са проверявали заедно един реставриран прозорец в параклиса. Внезапно му прилошало и загубил съзнание и въпреки че нейният доктор бил повикан незабавно, мистър Колинс починал почти веднага. Разбрах, че лично лейди Катрин е дошла в пасторския дом да съобщи новината на мисис Колинс.
Впечатлена от разказа му, Елизабет остана безмълвна. Дарси продължи:
— Що се отнася до това къде ще живеят, могат да останат в пасторския дом, колкото е необходимо — докато станат готови да се преместят. Леля не бързи да определи заместник на мистър Колинс. Свещеникът от едно владение в южния край на имението ще идва в Розингс и ще обслужва параклиса. Въпреки това, ако ти искаш, може след погребението да поканим Шарлот и момичетата за известно време в Пембърли — така, в различно обкръжение, сигурно ще могат да приемат загубата по-безболезнено.
Въпреки че запази мълчание, докато слушаше за положението на Шарлот, Елизабет, разбира се, не остана равнодушна. Всичко казано беше явно потвърждение за благоразумието и загрижеността на съпруга й дори към онези, които не принадлежаха към близкия му кръг роднини и приятели. Разхождайки се из гората на Розингс, тя беше размишлявала върху несправедливостта на съдбата към Шарлот — без да е изпитала радостта от това да бъде обект на интерес от мъжка страна, тя се беше омъжила заради жалката сигурност, че няма да живее в бедност, за мъж, когото Елизабет беше презирала, но който беше дал на Шарлот уютен дом и любящи дъщери — това беше обрат на съдбата, който Елизабет не можеше да разбере. Дарси я беше успокоил поне за близкото бъдеще.
Когато достигнаха оградата към полето, той й помогна да премине от другата страна, а тя го прегърна топло и изрази благодарността си:
— Благодаря ти, о, толкова много ти благодаря, мили! Какво щях да правя без теб? — промълви тя и беше възнаградена с усмивка, която й напомни за реакцията му, когато по пътя от Розингс към Меритън за първи път му беше признала, че чувствата й към него са претърпели пълна промяна в сравнение с времето на първото му злополучно предложение в Хънсфорд.
До този момент вече бяха достигнали къщата, а там, пред каретата, с която беше пристигнал сър Уилям Лукас, видяха Марая и семейството й. Не желаейки да ги притесняват, те продължиха към странноприемницата, където заедно с Чарлс и Джейн щяха да останат за през нощта. Нямали бяха време да отидат при тях лично — изпратили бяха съобщение от Пембърли с тъжната новина и с подробности за погребението.
Когато пристигнаха, Джейн изглеждаше напълно изтерзана от неудобствата на пътуването и от притеснение за Шарлот и децата, Бингли, който я придружи до стаята на горния стаж, също имаше много уморен и изтощен вид. Болезнено преживял загубата на родителите си преди много години, той едва успяваше да се справи с шока от смъртта. Джейн притежаваше такава чувствителност, че можеше почти физически да усети скръбта, която беше сигурна, че приятелката й Шарлот изпитва.