— Не се и съмнявам, че Ричард ще работи здравата и ще помага на болните в Бирмингам, нито пък имам колебания относно всеотдайността му към каузата, но не вярвам, че лекарските му умения ще са достатъчни, за да накара магистратите да дадат някакви средства за здравеопазване. Сигурен съм, че те са устояли на всички опити да бъдат убедени да помогнат за подобряването на условията в лечебницата, която осигурява толкова недостатъчни грижи за бедните, както и да дадат средства за разширяването на училищната сграда. Желая му само доброто, но се опасявам, че се изправи пред непосилна задача.
След вечеря разговорът неизбежно се прехвърли върху изборите и обещания законопроект за реформи. Фицуилям беше убеден, че лорд Грей ще удържи на думата си. Дарси обаче не смяташе така. Той изтъкна, че вигите са точно толкова „аристократични“ във възгледите си, колкото и торите.
— Няма голяма разлика помежду им — предупреди той, добавяйки, че вигите са свикнали да следват своя собствен курс.
Фицуилям обаче виждаше надежда в нарастващата зависимост на вигите от новите им поддръжници — средната класа. Те, заедно с образованите хора с различни професии и представителите на академичните кръгове, се бяха обединили за по-голяма сила в борбата за реформа, а той беше убеден, че лорд Грей няма да ги предаде. Посред ескалиращо политическо напрежение, в което Фицуилям и сподвижниците му бяха неизбежно въвлечени, годината наближи своя край. В Лондон бушуваше буря срещу непримиримостта на лордовете от партията на торите към първия законопроект за реформи, представен от лорд Грей и по всяка вероятност се задаваха избори, в които предстоеше да се реши съдбата на реформата.
Шарлот Колинс, която беше длъжна да посети роднините на покойния си съпруг, преди да напусне Кент, пристигна в Пембърли през есента. Изморена от полемиките, Елизабет с радост приветства пристигането на приятелката си, знаейки, че тя е напълно незаинтересована от политиката. Предстояха им приятни разговори за домашни и семейни дела, както в доброто старо време, които според Елизабет със сигурност щяха да разведрят Шарлот.
Тя доведе само двете си по-малки дъщери — Ребека и Амелия-Джейн. Катрин — вече шестнадесетгодишна млада дама, беше поканена да остане в Розингс за Коледа. Тази покана беше привилегия, които Шарлот беше отказала за себе си и останалите момичета, но с радост беше позволила на Катрин да приеме.
— Оценявам предимствата на покровителството на лейди Катрин — обясни тя на Елизабет. — И макар да не можех да го приема за себе си, чувствах, че за Катрин това изживяване ще бъде от голяма полза — тя е разумно момиче и няма да се поддаде на изкушенията. Наясно е, че няма как да се надяваме дори да наподобим начина на живот, който лейди Катрин може да си позволи, и затова ще му се наслаждава, докато има възможност, но, надявам се, без да въздиша по него след това.
Елизабет искрено й съчувстваше.
— Убедена съм, че ще бъде така, Шарлот — каза тя. — Трябва да се гордееш с момичетата си. Не вярвам, че някоя от тях може да се подведе по разточителни демонстрации на богатство, колкото и примамливи да изглеждат.
Шарлот се обърна към приятелката си и се усмихна.
— Така е, Елайза, ти ме познаваш най-добре. Ако ти кажа, че съм отказала щедро предложение от страна на Нейно благородие, защото съм решила че не е правилно да приема платена длъжност в дома й, ще разбереш, че не съм престъпила принципите си заради пари и по-добър живот.
Елизабет беше изненадана и изненадата прерасна в изумление, когато Шарлот поясни, че лейди Катрин й е предложила работа като нейна компаньонка срещу заплащане, което би осигурило годишния й доход, и в допълнение — къща за нея и дъщерите й в границите на имението.
— Беше много щедро предложение, но аз знаех, че не мога да го приема. Бях притеснена, че отказвам — нямах друга възможност пред себе си — продължи тя, усмихвайки се оправдателно. — Казах, че трябва да бъда близо до баща си, който не е в добро здраве, поне докато по-малкият ми брат Франк не се върне от Индия. Нейно благородие не остана доволна. Помоли ме да помисля отново и аз много се опасявах, че съм я разгневила, но тогава тя покани моята Кати да прекара Коледата в Розингс. Предполагам, че и семейство Фицуилям са поканени. Не исках да ядосам Нейно благородие, затова се съгласих веднага.
— А Кати с желание ли остана?