— Да, тя е много зряла за възрастта си, с удоволствие се застоява в музикалния салон и в библиотеката, където й е разрешено да чете и да се упражнява на пианото. Лейди Катрин има голяма слабост към нея и винаги се е интересувала от развитието й.
Елизабет осъзнаваше колко много е коствало на Шарлот да откаже предложението на лейди Катрин — толкова изгодно и примамливо. Когато сервираха чая, към тях се присъединиха Дарси и мисис Гарднър, които поздравиха Шарлот сърдечно и мило. Като им благодари и предаде поздравите на лейди Катрин към племенника й, тя заговори за своите планове за бъдещето. Беше открита и честна, а също така и съобразителна, каквато е била винаги, дори и в дните, когато с Елизабет и Джейн растяха заедно в Меритън. Шарлот говореше спокойно за бъдещето си. Нямаше много възможности пред нея и семейството й. Можеше да отиде при баща си в Лукас Лодж, но това щеше да бъде само временно положение. Брат й Франк се връщаше от Индия през пролетта и смяташе да се жени.
— Няма да има място за две жени в Лукас Лодж — заяви тя тъжно.
На Елизабет й домъчня за нея. Лукас Лодж беше неин дом почти тридесет години, а скоро щеше да бъде чужда там. Шарлот обаче винаги се беше отличавала с трезва преценка и помоли за съвет относно инвестирането на спестяванията на съпруга й в полза на двете й по-малки дъщери. Тя самата можеше да живее спокойно с годишния си доход, но искаше да направи нещо повече с живота си. Беше на четиридесет и три години и в отлично здраве. И можеше да бъде активна, както сама се изразяваше.
— Иска ми се да открия малко училище — каза тя приповдигнато — за млади госпожици, които биха искали да усвоят някои основни тънкости в общуването — обноски, етикет, такива неща.
Елизабет, която не си беше представяла Шарлот в такава светлина, не можа да каже нищо, мисис Гарднър обаче заговори ентусиазирано:
— Мисля, че това е отлична идея, мисис Колинс. За съжаление младите жени днес получават много малко насоки в това отношение, освен ако нямат добра гувернантка или пък близки в съответните социални кръгове. Много семейства, които разполагат с достатъчно средства, нямат на кого да се доверят за обучението на дъщерите си. Вашето малко училище (ако правилно съм разбрала, че ще бъде пансион като този на мисис Бартън в Оксфорд) ще бъде в услуга на една много полезна цел.
— Мислиш ли, че ще има много такива семейства в Меритън, лельо? — попита Елизабет.
— В Меритън — едва ли, но съм сигурна, че много семейства от средните слоеве в Дарби и дори в Кимптън и околността ще приветстват идеята. Връзката Ви с Розингс и най-вече с Пембърли ще бъде приета като сериозно предимство, мисис Колинс — каза тя, а Шарлот се зарадва, че намеренията й бяха срещнали подкрепа.
Дарси, впечатлен от решителността на Шарлот и окуражаващите забележки на мисис Гарднър, дори предложи още на следващия ден да се срещнат с мистър Гарднър, за да обсъдят детайлите.
— Мистър Гарднър без съмнение има изключителен опит и не се съмнявам, че ще Ви даде отлични насоки, мисис Колинс. Бих Ви посъветвал да се консултирате с него, преди да вземете каквито и да било решения.
На следващия ден мисис Гарднър ги покани на вечеря, за да може Шарлот да се консултира със съпруга й. Мистър Гарднър беше почти толкова ентусиазиран, колкото и жена му, но малко по-предпазлив по отношение на инвестирането на средства и наемането на сграда. Той подчерта, че в съседните области и из цяла Средна Англия със сигурност има няколкостотин семейства — на новозамогнали се богаташи, на търговци, на хора с професии, които отчаяно искат да си осигурят място във висшето общество — ако не за себе си, то поне за децата си.
— Като необработени диаманти — вметна той, — с малко шлифоване ще могат да си проправят по-лесно път в обществото. Вашето малко училище, мисис Колинс, и други подобни на него, биха могли да им помогнат за това.
— Вярвате ли, че хората биха плащали, за да бъдат дъщерите им обучавани как да се държат в обществото? — попита Шарлот с известно колебание.
— Мила мисис Колинс, хората биха платили за всичко, ако са убедени в качеството на това, за което плащат. Вашата задача е да ги убедите, че има за какво да дадат парите си, и аз не се съмнявам, че ще успеете — отговори той с обичайната си добронамерена увереност.
Елизабет и Дарси си размениха погледи и в изражението на съпруга си Елизабет забеляза причината, заради която между двамата мъже процъфтяваше толкова стабилно приятелство. Безрезервната откритост и честност на чичо й, съчетани с пълната липса на надменност и егоизъм, бяха привлекли вниманието на Дарси още в началото на познанството им отпреди много години и от тогава до днес връзката им продължаваше да става все по-здрава. Дарси изпитваше огромен респект и привързаност към мистър и мисис Гарднър и сега ясно си пролича защо беше така.