Прекараха доста време в галериите и музеите, посетиха едно соаре и един камерен концерт, а в случаите, котето се хранеха насаме у дома, като истинска влюбена двойка се наслаждаваха на уединението щастливи, че са избрали да бъдат един с друг.
Следващата неделя (последната, която щяха да прекарат в Лондон), докато семейство Бингли бяха на гости на приятели в Уиндзор, Дарси и Лизи се възползваха от рядката възможност да се порадват на зимното слънце и се отправиха към Ричмънд. На това прекрасно моето на брега на Темза, което беше станало доста модно сред кръговете на лондонското висше общество, те намериха така мечтаното усамотение.
Заговориха за Джейн и Бингли, защото и двамата бяха забелязали, че Джейн вече изразява чувствата си доста по-смело, Елизабет добре си спомняше колко дълго сестра й беше крила какво изпитва към Бингли и колко много време беше отнело на самия Чарлс да разкрие любовта си към нея. И затова сега беше щастлива, че те се бяха оказали така влюбени и толкова малко заинтересовани от хорските приказки. Дарси сподели, че според него и двамата са станали значително по-зрели през последната година. Елизабет се съгласи и заразсъждава на глас дали всички са толкова предпазливи в такива ситуации, но забелязвайки ироничната усмивка на съпруга си, внезапно замълча и прихна да се смее.
— О, боже — възкликна, докато Дарси също се смееше и клатеше глава, — опасявам се, че май съвсем не сме били толкова предпазливи.
Припомниха си онзи случай в Хънсфорд, когато Дарси най-неочаквано й се беше обяснил в любов, оставяйки всякаква предпазливост настрана, а Елизабет беше отказала предложението му с острота, на която не беше предполагала, че е способна. Тя го помоли да не й припомня болката, която му беше причинила с укорите си, Дарси обаче не се съгласи, заявявайки, че именно честността и достойнството й са били това, от което се е нуждаел, за да го разтърси и да го измъкне от самодоволството и надменността му.
— Това ме накара да се погледна отстрани и да осъзная, че нямам право да се смятам за джентълмен, ако не се държа като такъв с хората, с които се срещам и общувам. Не, Лизи, ако си беше замълчала и не ми беше дала урока, който трябваше да науча, може би никога нямаше да разберем, че имаме чувства един към друг.
Страните на Лизи поруменяха, а той продължи:
— Виж ни сега — щяхме ли да бъдем толкова щастливи, ако не бяхме честни и откровени един към друг?
— Може и така да е, но, мили, не мислиш ли, че току-виж сме станали и мъничко самодоволни и надменни?
Отново се шегуваше с него, той обаче отговори сериозно:
— Не, Лизи, не и докато ти даваш такъв безупречен пример.
Лизи се усмихна и каза:
— Трябва да призная, че заедно ни е много хубаво и спокойно. Страхувах се, че може да сме твърде резервирани един към друг, но явно не съм била права.
— Това е, защото, мила моя, при твоята откритост и честност човек просто не може да бъде резервиран — каза той усмихнат и добави: — Ето това ме плени в тебе тогава и едва успявах да му устоя.
Този път Елизабет нямаше как да не се пошегува с него. И е блеснал поглед весело подметна:
— А така упорито се опитваше да устоиш!
Дарси я прекъсна, възразявайки, че е доказал любовта си и ако трябва, пак би го направил.
— Какво ще кажеш да си вървим у дома? — попита тя нежно и почувствал промяната в настроението й, Дарси веднага стана и й помота да се качи в каретата.
Имаше нещо много специално помежду им. Бракът им не беше от онези „неравни“ бракове, за които я беше предупреждавал баща й — в които единият от партньорите с мъка може да събуди уважение у другия и към които спадаше съюзът между нейните родители. От такъв брак Елизабет се беше страхувала през целия си живот. Двете с Джейн често се бяха заричали по-скоро да останат неомъжени, отколкото да паднат толкова низко. Сега Елизабет вече знаеше, че бракът й с Дарси е в съгласие със собственото й сърце и уверено можеше да каже, че любовта им черпи сила от уважението, което изпитват един към друг.
Потеглиха обратно към града, потънали в изпълнено със споделени чувства мълчание, и се отправиха направо към къщата на Дарси на Портмън Скуеър.
— Ето ни у дома! — каза той, помагайки на Лизи да слезе от каретата.