Когато на Коледа семействата се събраха в Пембърли, Джейн, винаги много чувствителна към витаещата във въздуха романтика, забеляза, че мосю Антоан, чиято външност и обноски тя смяташе за безукорни, и мис Емили Гарднър прекараха почти цялата вечер заедно и танцуваха един с друг по-често от всяка друга двойка.
Предупреждавайки сестра си да не прави прибързани изводи, Елизабет се съгласи, че наистина е така. Европейските танци като валса бяха навлезли в балните зали в Англия отдавна, но, макар да бяха популярни в Лондон, в провинцията беше различно. Ричард, прекарал две години в Париж, беше доста добър танцьор, докато, изненадващо, Пол Антоан изглеждаше по-малко уверен и трябваше да го убеждават да се включи в танците. Когато склони обаче, се оказа, че танцува безупречно — движеше се с такава лекота, че всяка млада дама се надяваше да покани нея за следващия танц. Той обаче държеше да бъде признателен гост и преди да се приближи към която и да е друга дама, танцува най-напред с Елизабет, мисис Гарднър, Каролайн и Емили.
До края на вечерта Джейн остана развълнувана от изгледите за развитие на една истинска романтична връзка, но Елизабет не беше толкова сигурна. Тя също беше наблюдавала двойката и макар да нямаше съмнение, че на Емили й беше много приятно, отношенията им като че ли си оставаха в рамките на едно много приятно приятелство. Елизабет сподели това със сестра си.
— Все още не мога да разбера нищо. Или Емили е много предпазлива, или не се интересува от него като обект на специални чувствата — каза тя объркана.
Джейн се усмихна.
— Не вярвам да е последното, Лизи. Той е толкова привлекателен младеж. Колкото до това дали е предпазлива, ако не внимава, може да се окаже в опасност да разбие сърцето му. Честно, Лизи, момчето изглежда вече дълбоко влюбено в нея.
Емили Гарднър съвсем не знаеше как да опише чувствата си към мосю Антоан. Това беше първият път, в който проявяваше интерес към някого от приятелите на брат си, въпреки че беше срещала много от тях, когато той беше в колежа. Пол Антоан се различаваше от тях в много отношения. Беше французин, или поне наполовина французин, което означаваше, че по традиция притежаваше вродена галантност към всички жени, млади или стари. Тя беше забелязала с одобрение искреното удоволствие, което той явно изпитваше, когато разговаряше с майка й или с братовчедките й по време на вечеря. Дори когато наоколо имаше няколко по-млади жени, той не показваше никакво особено предпочитание към тях.
Емили беше забелязала, че в тези случаи той обикновено се приближаваше до нея и когато се разхождаха навън, съвсем естествено тръгваше в крачка с нея, но отдаваше това по-скоро на приятелството, което се беше развило помежду им, отколкото на някакво специално отношение от негова страна. Когато й направи комплимент за майсторското изпълнение на едно сложно произведение, което я беше помолил да му изсвири веднъж в музикалния салон в Пембърли, на нея й стана много приятно, но си каза, че който и да й беше отправил подобна похвала, би се почувствала по същия начин.
Не отричаше, че той притежава качества, на които тя се възхищаваше. За първи път можеше да разговаря с мъж, който я приемаше като равна, а не просто като партньорка в танците и забавите или като представителна жена, с която да се появи в театъра. Той се беше оказал искрено заинтересован от мнението й по много въпроси, а освен това имаше и свое мнение, което споделяше с нея точно по същия начин, по който би го споделил с брат й или с баща й.
За Емили, която беше запозната със сегрегацията на жените по-скоро в социален аспект, това беше приятно ново преживяване и тя му се наслаждаваше. Също така беше напълно в неведение, че от няколко седмици приятелството им е обект на наблюдение от страна на общите им приятели и членовете на нейното семейство. Ако се беше вгледала по-внимателно щеше да остане изненадана, защото макар в съзнанието й да имаше само чиста наслада от едно приятелство, такова приятелство тя никога преди не беше споделяла с никой от младите мъже, които познаваше.
Глава седемнадесета
За свободата на народа
Петнадесетте месеца на бурна политическа агитация донесоха вълна от социални промени, която заля Англия и промени живота на много от хората в нея. След исторически избори, които дадоха на вигите неоспоримо мнозинство в Камарата на общините, лорд Грей удържа на думата си, прокарвайки своя Законопроект за реформа в противовес на организираната опозиция на Камарата на лордовете. Те забавиха приемането му, като заговорничеха помежду си и от време на време дори с хората на краля и стигнаха до там, че почти разрушиха избраното правителство.