Тъй като явно не обича публичните изяви, нито пък е показал особен интерес към правото, възможностите, които се отварят пред него, не са много. Можем само да се надяваме, че за негово добро и за доброто на чичо и леля, накрая всичко ще завърши добре.“
Отговорът на Джейн дойде по-скоро от очакваното. Тя пишеше:
„Миличка Лизи,
Това е по-скоро бележка, отколкото писмо, но носи добри новини, които, уверена съм, ще те зарадват. Когато получих писмото ти за горкия Робърт, веднага го прочетох на Бингли. Лизи, можеш ли да повярваш, че братовчедът на мистър Бингли, Франк, работи в същата търговска компания, за която гласят Робърт? Той е в Цейлон от дванадесет месеца и се очаква да се прибере за следващата Коледа, когато ще се ожени за мис Евелин Форстър, за която се е сгодил, преди да замине за колониите. Бингли ще му пише за предстоящото пристигане на Робърт и е информирал леля и чичо за това щастливо съвпадение. Робърт ще има подкрепата и приятелството му и съм сигурна, че така леля най-после ще може да се успокои. И аз като теб съм натъжена от случилото се, най-вече заради последствията, които е имало върху леля и чичо Гарднър. Трудно ми е да си представя, че младият Робърт може да причини толкова неприятности — беше такова свито малко момченце. Миличка Лизи, не се ли молиш нашите момчета да бъдат пощадени от такива неволи, като пораснат? Аз се моля всяка нощ и всеки ден, всеки път, когато видя Джонатан и Уилям — не мога да си представя как бих понесла на някой от двамата да му се случи нещо подобно. Но по-добре да не продължавам, защото ще ми се разсърдиш. Просто толкова много ги обичам, мила Лизи, че понякога чак се плаша, че сме така щастливи. Все ми се струва, че не го заслужавам, и когато се случи нещо толкова ужасно като бедата, която е сполетяла Робърт, ме обзема страх, че следващата може да съм аз — защо да трябва аз да бъда пощадена? Прости ми, Лизи, знам, че е глупаво и че със сигурност ще ме смъмриш в следващото си писмо. Заслужавам си го, знам.
Елизабет поклати глава и се замисли, оставяйки писмото настрана. „О, Джейн, как е възможно толкова малко да познаваш доброто си сърце, че да не вярваш, че си достойна за щастие! Наистина не знам да има друг на този свят, който повече от теб да заслужава да бъде щастлив, и благодаря на Бога, че си така щедро благословена!“ Изкачвайки се нагоре по стълбите, Елизабет се зарече, че следващия път, когато види сестра си, ще отдели известно време и ще се опита да я убеди, че радостта й не е незаслужена. Тъкмо напротив. Когато Дарси влезе при нея в спалнята, тя му показа писмото на Джейн и със задоволство забеляза как усмивка озари лицето му. И двамата бяха единодушни, че новината за братовчеда на Бингли е чудесна.
— Така на мисис Гарднър ще й бъде доста по-лесно да приеме заминаването на Робърт за Цейлон. Чичо ти възнамерява да отведе семейството в Лондон, за да прекарат няколко дена заедно с него, преди да отплава. Фицуилям и Каролайн ще бъдат там заради заседанието на Парламента и всички ще могат да се съберат заедно. Предложих им да отседнат в къщата на Портман скуеър.
Усмивката на Елизабет беше доказателство за благодарността й. Страданията на леля й от изминалата седмица сякаш я бяха състарили. Мисис Гарднър беше любяща и отговорна майка и не можеше да повярва, че някое от децата й е способно да направи такава погрешна стъпка. И обвиняваше себе си. А Елизабет страдаше заедно с нея.
Наясно с чувствата й, Дарси опита да я успокои:
— Знам, че ти е много мъчно за леля ти и чичо ти, мила, давам си сметка колко тежко беше за теб всичко това, но тях няма за какво да ги обвиняваме.
И със сериозен глас поясни:
— За разлика от Ричард и Каролайн, младият Робърт явно няма нужната устойчивост за лъжовния свят, в който живеем. Сгрешил е не защото е лош по природа, а защото сляпо е повярвал на приятелите си. Тяхна е вината, не негова. Греховете на Робърт са плод на невярна преценка. Твърде млад е и ще си извади поука от това, сигурен съм.
Елизабет знаеше колко топли чувства храни Дарси към семейство Гарднър и от цялото си сърце се надяваше, че е прав.
Колкото до думите на Джейн относно Джонатан и Уилям, Дарси отхвърли опасенията й по далеч по-малко сериозен начин: