Емили се намеси:
— Как смее! Какво право има да говори така?
Взе писмото и докато четеше, гневът й нарастваше все повече, докато в един момент майка й настоя да продължи на глас, Емили се оплака, че почеркът на Лидия е толкова лош, че едва се разчита. Накрая започна:
„Скъпа Лизи,
Вероятно няма да бъдеш очарована от това писмо, но едва ли ще ви се види по-лошо, отколкото ми се видя на мен уведомлението, което получих днес от мистър Граймс, адвоката на татко. Никога не съм го срещала но ако съдя по писмото му, ще да е особено неприятен човек. Информира ме, че за да бъдат спестени на мен и семейството ми бъдещи разочарования във връзка с очакванията ми за унаследяването на имението Лонгборн, основаващи се по-скоро на предположения, отколкото на реални факти — да не повярваш що за дълги и сложни думи — той бил помолен от клиента си (ще рече татко!) да ми съобщи каквото трябва. После ми съобщава, че татко е определил мистър Джонатан Бингли за свой управител, когато навърши пълнолетие, и за наследник на имението Лонгборн след смъртта му, като на мис Мери Бенет се гарантира правото да живее в него, докато не се омъжи. Ама че нелепост! Всичко, което мога да се надявам да получа след смъртта на татко, е полагащият ми се дял от някаква неясна сума, която той е разделил между нас, а цялото имение ще остане за Мери! Лизи, направо не мога да повярвам! Джонатан да стане управител! Та той няма и осемнадесет. И защо, след като моят Хенри е по-голям от Джонатан и е най-големият внук на татко, той го пренебрегва? Колкото до Мери, какво ще прави тя с толкова много място? С Уикъм смятаме, че в дъното на всичко сте вие с мистър Дарси. Уикъм казва, че това е точно в стила на мистър Дарси — точно както го е лишил от правото му на чудесно пасторско място в Пембърли след смъртта на стария мистър Дарси. Не е честно, Лизи. Както добре знаеш, Джонатан ще наследи състоянието на мистър Бингли, което, както чуваме, доста се е увеличило в последно време. Защо му е тогава и Лонгборн? Ама че егоизъм, ама че алчност! Смятам да пиша на Джейн и на татко. Трябва да разберат, че моите две момчета имат нужда от помощ, за да си стъпят на краката. Хенри може да управлява имението на татко и да живее в Лонгборн, в същото време. Аз мога да се грижа за домакинството вместо тях двамата. Място има достатъчно — Мери не се нуждае от повече от няколко стаи, а пък татко прекарва почти цялото си време в библиотеката. Лизи, надявам се двамата с мистър Дарси да осъзнаете какво сте причинили на децата ми. Може би ако не бяхте толкова богати, щяхте да разберете колко трудно живеем ние, които не разполагаме с достатъчно средства и нямаме богатство по наследство. Вярвам, че татко и Джейн ще проумеят колко нечестно са постъпили с нас и децата ни, особено с Хенри. Трябва да кажа, че като имам предвид хладното отношение на татко към нас, когато бяхме в Лонгборн на погребението на милата мама, не очаквам много съчувствие от него. Може би Джейн ще бъде по-отзивчива.
Мисис Гарднър, която беше слушала Емили с нарастващо недоумение, беше онемяла от изненада. Емили се приближи до Елизабет и прегърна братовчедка си.
— Лизи, мила, не обръщай внимание на Лидия. Виж колко е глупава и невежа. Това е жестоко, злобно писмо, което само доказва, че у нея няма и капчица почтеност — каза тя, опитвайки се да я успокои.
Елизабет, която се беше разплакала, докато Емили четеше писмото, се изправи и издуха носа си.
— Напълно си права, Емили — Лидия е глупава, но това писмо не е само нейно дело. В основата стои Уикъм и така разкрива цялото си коварство — продължава с нападките си срещу Дарси, а покрай него и срещу мен, продължава с онези лъжи за лишаването му от чудесно пасторско място, а сега идва и нелепото обвинение за намесата ни в лишаването на Хенри от наследство! Мистър Граймс ясно е обяснил, че сега Лонгборн принадлежи на татко, заедно с правото да решава на кого да го остави, и той е решил да го остави на Джонатан, избирайки него сред всичките си внуци. Ние нямаме възражения защо вместо него не е предпочел Уилям или Кити. Защо Лидия го прави?
Тя едва сдържаше сълзите си от възмущение.
— Личи, миличка — намеси се мисис Гарднър, която донякъде вече си беше върнала самообладанието, — не виждаш ли, че Уикъм и Лидия са вбесени, защото жалкият им план е бил осуетен? Искат да обвинят теб, защото това е техният безобразен начин да си отмъстят на двама ви с мистър Дарси.
Елизабет кимна, видимо поуспокоена, но все още твърде ядосана и решена да седне незабавно и да напише по едно писмо до баща си и до сестра си Джейн, за да ги предупреди за нападките на Лидия. Веднага щом написа и запечата писмата, тя ги изпрати с бърза поща, след което чаят, съчетан със съчувствие и разбиране от страна на леля й и Емили, значително я ободри. А когато Дарси и мистър Гарднър се върнаха, за писмото въобще не се спомена — нито преди, нито по време на вечеря.