— И формира голяма част от новото мнозинство в Камарата на общините — допълни Ричард.
Елизабет, която досега слушаше мълчаливо, предложи:
— А защо ние да не опитаме? Ако общината даде пример и започне да прави лечебница, не можем ли с помощта на нашите представители в Парламента да изискаме от правителството подкрепа.
— Всъщност, братовчедке Лизи, това ще бъде същността на посланието ми, когато отида в Дарби следващата седмица. Ако можем да докажем, че има такава нужда, и поемем инициативата на местно ниво, вярвам, че ще можем да издействаме помощ от правителството. От друга страна, ако бездействаме и само се оплакваме, няма да постигнем нищо.
Дарси кимна с усмивка и се съгласи:
— Напълно си прав. Нищо не може да привлече вниманието на който и да е член на Парламента така, както някоя голяма група избиратели, ангажирани с начинание, полезно за общината им. Това може да го мотивира да се ангажира с подобни добри инициативи. Трябва да се постараем да извлечем изгода за тази благородна кауза.
— Ще плащаме или в брой, или с гласове — пошегува се Ричард.
— Така е — рече Дарси и за голяма радост на Ричард съобщи, че двамата със сър Томас Камдън са решили да дарят земя и средства за построяването на лечебница, която да обслужва района. — Има един доста обширен парцел в Литълфорд, на границата между Пембърли и имението на семейство Камдън, който е свързан директно с пътя за Ламбтън през Бенкуел. Беше цветуща ферма, но арендаторът почина миналата година. И тъй като той нямаше семейство, имотът стои безстопанствен от няколко месеца. Мисля, че ще бъде идеално за твоите цели — хем е закътано, хем има връзка с оживен път.
Обади се и сър Томас, за да допълни че ако е нужно да се ползва част от прилежащите земи от неговата страна на границата, няма да има никакъв проблем, а също така и че след като плановете на сградата бъдат готови, неговият управител ще може да организира група от строители, работници и майстори за строежа.
— В района има хора, за които не достига работа и които с радост ще приемат да бъдат наети срещу заплащане — допълни той.
Ричард беше във възторг — не знаеше как да изрази благодарността си. Когато станаха, за да се преместят в салона, той се обърна към Елизабет:
— Чак не ми се вярва. Това е чудесна новина. Нямам търпение да кажа на Пол — толкова ще се зарадва.
Точно такава възможност беше чакала Елизабет. След като се поинтересува за здравето на приятеля му и получи уверение, че то се подобрява, макар и бавно, тя продължи:
— Ричард, има нещо, за което трябва да говоря с теб.
Гласът й подсказваше, че е сериозно обезпокоена, което незабавно прикова вниманието на Ричард, сметнал, че става въпрос за здравето на някой от семейството или домакинството.
— Какво има, братовчедке Лизи? С радост ще направя всичко възможно, за да помогна.
— Не от помощ се нуждая, Ричард, а по-скоро от информация, тъй като съм доста объркана от някои обстоятелства, които не мога да си обясня. Но трябва да те помоля да бъдеш напълно откровен с мен. Можеш ли?
Ричард, още недоумяващ за причината за безпокойството й, остана много озадачен, но тъй като тя изглеждаше напълно сериозна, незабавно отвърна:
— Разбира се.
— Добре тогава, когато Каси и Уилям се отправят към музикалния салон, аз ще ги последвам, като оставя Дарси и сър Томас тук. Моля те да дойдеш с мен — там ще можем да говорим на спокойствие.
След като сервираха кафето и господата се разположиха удобно в креслата край камината, точно както Елизабет беше очаквала, Уилям и Касандра се оттеглиха в музикалния салон с нотите, които Ричард им беше донесъл. По изражението на братовчедка си той ясно виждаше, че е притеснена, но не можеше да предположи какво я е разтревожило толкова.
И остана смаян от въпроса, с който Елизабет започна:
— Ричард, знаеш ли, че приятелят ти Пол се е влюбил в Емили?
Преди да успее да отговори, тя продължи:
— Месеци наред го наблюдавам в нейно присъствие — и тук, и другаде; толкова често са заедно — дали случайно, или нарочно, не знам, но е повече от ясно, че имат чувства един към друг. Никой от родителите ти не ми е казвал нищо, но аз не се съмнявам, че са наясно.