— И майка ти, баща ти и Емили знаят за това?
— Знаят, да. Предполагам не вярваш, че бих допуснал семейството ми, и особено сестра ми, да останат в неведение за истината. Мислиш ли, че бих могъл? Беше напълно ясно, че го харесват — той е толкова симпатичен и приятен младеж. Всъщност майка го обикна като собствен син. Готова е на всичко, за да му помогне, но знае, че не можем да направим нищо друго, освен да му даваме цялата обич и грижа, на която сме способни, докато се нуждае от тях.
Елизабет се тревожеше за Емили, която беше прекарала толкова много време с Пол.
— А няма ли опасност и тя да се зарази? — попита.
— Само ако е невнимателна, а аз съм я информирал за всички предпазни мерки, които трябва да взема. Тя е здрава, силна и разумна, което е най-добрата й защита — поясни Ричард, като добави, че самият Пол много внимава да не изложи околните на риск, особено децата. — Трябва да знаеш, че е решил да не идва повече в Пембърли, защото се притеснява за Уилям и Каси, нито пък ще ходи у семейство Фицуилям, защото децата им са малки. Това е решението му. Когато дойде време да не може да се справя сам, ще наема опитна болногледачка, която да се грижи за него — никога няма да го изоставя в клиника.
Елизабет беше дотолкова потресена от разкритията на Ричард, че не знаеше какво да направи. Тъгата й се усилваше от убеждението, че Ричард я е сметнал за груба и безсърдечна — извини му се, задето беше захванала темата:
— Най-искрено съжалявам, Ричард — нямах никаква представа. Ако знаех, никога не бих задала подобен въпрос.
Ричард се опита да я успокои:
— Моля те, братовчедке Лизи, не се разстройвай — нима можеше да знаеш? Просто съвсем обяснимо се тревожеше за Емили.
— Да, а за Пол въобще не помислих. Толкова съжалявам!
Разкаянието й трогна Ричард и той я увери.
— Сега си давам сметка, че трябваше да споделя с теб и мистър Дарси, но заради Пол предпочетохме да мълчим. Разчуе ли се, отношението към него веднага ще се промени, а това много би го наранило. Емили ме накара да обещая, че ще пазя всичко в тайна, докато тя самата не се почувства готова да ти каже.
Елизабет си даде сметка, че Емили вероятно скоро е щяла да й довери тайната. И поиска от Ричард позволение да я сподели със съпруга си.
— Разбира се. Той трябва да знае защо Пол страни от Пембърли.
— А може ли да се определи кога… — тя не успя да произнесе зловещите думи, но не беше и нужно.
— Никой не може да каже със сигурност — отвърна братовчед й. — Много зависи от това доколко той самият ще има сили да се бори с болестта. Времето също е от значение. Ако лятото е слънчево и топло, ще му се отрази добре. Ако обаче е студено и влажно, със сигурност няма да преживее годината.
По-късно тази вечер Елизабет сподели със съпруга си за разговора с Ричард. След изненадата и изблика на чувства в началото Дарси потъна в мълчание и размисъл. Когато заговори отново, имаше готово предложение:
— Утре ще кажа на Ричард че ако се нуждае от място, където да настани Пол и където за него могат да бъдат полагани подобаващи грижи, има на разположение къщата в Литълфорд — в парцела, който дарихме за лечебницата. Сградата е чиста и удобна и вероятно ще бъде подходяща. Няколко мъже ще бъдат ангажирани да помагат с всичко необходимо. Това е най-малкото, което можем да направим.
Елизабет беше трогната от съчувствието и съпричастността му. Забелязал вълнението й, той я прегърна в опит да я утеши.
— Знам какво чувстваш, Лизи. Аз самият съм много изненадан и опечален, но едва ли можем да си представим тяхната връзка. Едва ли някой въобще може да се постави на тяхното място. Възхищавам се на силата им. Съмнявам се, че аз лично бих бил способен да посрещна такова нещастие с такъв кураж.
Елизабет се съгласи и добави тихо:
— Колко малко познаваме хората около себе си, дори и най-близките! Емили израсна пред очите ми, а никога не съм предполагала, че може да бъде толкова силна и да изпитва толкова дълбоки чувства.
На следващата сутрин след закуска мистър Дарси изпрати Ричард до каретата, която чакаше да го закара в Ламбтън. Преди да се разделят, той го уведоми за решението си да предостави къщата в Литълфорд, където Пол да може да бъде настанен веднага щом Ричард реши да го премести от Бирмингам.