Та да се върна към Каролайн и Езерата — тя сподели, че е прекарала там две седмици преда няколко години. Макар да каза, че е било «спокойно», призна, че се е отегчила от «безкрайните еднообразни пейзажи с планини и езера». Много ми се иска да узная какво мислиш ти, мила Лизи. Доколкото можах да разбера от писмото ти, за разлика от нея, ти съвсем не си отегчена.
Тази седмица Шарлот Колинс си замина за Мансфийлд, след като в продължение на две седмици ни гостува заедно с двете си момичета. Най-голямата, Катрин, все още е в Розингс. Шарлот каза, че кръстницата й лейди Катрин я е поканила да остане като компаньонка на мис Де Бърг. Мисля, че макар да тъгува за нея, Шарлот е решила, че такава възможност не бива да се изпуска, и е дала съгласието си. Що се отнася до нейните планове — усилията й вече дават плод — в Мансфийлд има седем млади момичета, които трябва да завършат обучението си през ноември, и още седем, които ще започнат следващата пролет. За повече просто няма място. Каза ми, че Ребека много й помага. Има желание да пише материали за пресата — дори е изпратила материали до няколко издания, сред които и «Матлок Ривю», но междувременно с удоволствие се занимава с момичетата на Шарлот. Ребека казва, че много се стараят и че с голямо желание четат поезия, пишат хубави писма и стихове и т.н. Още ми се вижда странно, Лизи, че въобще се наехме с такова обучение.
И все пак, Лизи, трябва да призная, че голямата ми слабост е нашата кръщелница, Амелия-Джейн, която още няма петнадесет, а вече е най-хубавото и най-мило девойче, което можеш да си представиш. Миналата събота Бингли организира празненство в чест на двете госпожици Колинс и Амелия-Джейн привлече вниманието на всички присъстващи. За нещастие на всички млади господа, които искаха да танцуват с нея, тъй като още не е «представена», майка й не й позволи да приеме покана от никого, с изключение на Джонатан и Ричард, които, както си изрази тя, «са й почти като братя». Имаше много разочаровани кавалери, можеш да бъдеш сигурна, но Шарлот бди като орлица над момичетата си — което е напълно разбираемо, като се има предвид, че се грижи за тях съвсем сама. Въпреки това даде съгласието си Амелия-Джейн да празнува Коледа с нас, докато самата тя и Ребека ще бъдат в Лукас Лодж.
Мила Лизи, имахме толкова много гости това лято — Каролайн и Фицуилям също се отбиха на връщане от Лондон, особено развълнувани от успехите си. Каролайн все говореше за усърдната работа на Фицуилям в подкрепа на реформистката партия, която се бори както за по-добри условия на труд за работниците, така и за това всеки да има право да гласува.
Бингли е убеден че ако жените можеха да гласуват и да се кандидатират за Парламента, Каролайн със сигурност щеше да бъде в Уестминстър! Ех, Лизи, какъв урок само дадоха тези двама души на всички, които смятаха, че не са един за друг само защото тя беше толкова по-млада от него! Рядко може да се види съюз като техния, в който има толкова много обич, подкрепа и доверие…“
След това Джейн продължаваше с подробности по някои въпроси, свързани с домакинството и с нея самата, които Елизабет прочете с голям интерес, доволна, че сестра й беше изчакала подходящ момент, за да напише такова дълго писмо. Усмивката още не беше слязла от лицето й, когато отвори писмото от леля си, но след като му хвърли бърз поглед, както обикновено правеше, изведнъж се сепна, поразена от разликата между двата текста.
Ако писмото на Джейн разказваше за приятните моменти от лятото и Елизабет с радост беше научила колко щастливи са били тя и семейството и, то това на мисис Гарднър силно я обезпокои. Макар да не беше нито мрачно, нито тъжно и всъщност да не съдържаше никакви лоши новини, то беше сковано и се четеше трудно — нещо съвсем неприсъщо за стила на леля й. Тя също споменаваше за дъщеря си и зет си и за успехите на Фицуилям по отношение на местната политика, но Елизабет усещаше, че нещо не е наред — писмото звучеше вяло. Доколкото можеше да прочете между редовете, тя имаше чувството, че леля й, която добре познаваше и много обичаше, се е опитала без особен успех да скрие някакво безпокойство или нещастие.
Тя пишеше:
„Мъчно ми е, че Каролайн и Фицуилям си тръгнаха за Матлок и взеха внуците ми със себе си. Толкова обичам да са с мен — особено когато чичо ти е заминал по работа — в тях единствено намирам щастие. О, Лизи, толкова ми липсват!“