Поднесена им беше скромна, но много вкусна вечеря — супа, риба и пилешко месо, запечени зеленчуци и десерт (който беше обявен като любимия на Дарси), заедно с най-добрите вина от избата. Елизабет трудно можа да сдържи усмивката си при това изключително внимание към господаря, което явно беше нещо особено важно за тях.
След вечеря дойде време да поговорят за плановете за Коледа, при което Джорджиана подчерта, че остават не повече от десет дни до Коледа и до нейното тържество за децата от Пембърли. Лизи и Джейн обещаха да помогнат и решиха още на следващата сутрин след закуска трите да се съберат и да обсъдят какво ще правят. Дарси и Бингли щяха да ходят до Ламбтън, така че те можеха да разполагат с предобеда.
По-късно Джорджиана и Лизи се съгласиха да изпълнят по нещо и докато пееха и свиреха, спомените от миналото лято отново се върнаха (само дето Джорджиана сега беше много по-спокойна от тогава). Когато Елизабет погледна към Дарси, тя видя отново изражението, което беше видяла за първи път в същата тази стая. Тогава то я беше озадачило по отношение на чувствата му към нея, сега тя вече знаеше, че е потвърждение на тях. Последния път, когато бяха там и тя свиреше заедно с Джорджиана, и двамата може би предпочитаха да прикрият чувствата си както един от друг, така и от присъстващите; сега бяха влюбени и нищо не криеха. Усмивката на мисис Ренълдс, когато внесе свещите и пожела лека нощ на всички, подсказваше, че тя също го знаеше. Лизи си припомни разговора им, когато миналото лято бяха посетили Пембърли като гости — мисис Ренълдс не беше сигурна дали ще се намери жена, достатъчно добра за господаря й, който, както ги беше уверила тогава, „е най-благородният и мил млад мъж на света“. Дори да имаше известна пристрастност, породена от нейната привързаност към него, безспорно беше, че такава оценка наистина е много висока. Сега Лизи можеше уверено да твърди, въз основа на личните си наблюдения, че той се е превърнал от най-благородния и мил млад човек в най-добрия съпруг на снета. Тя самата се смяташе за най-голямата късметлийка сред жените, затова, че я е избрал за своя съпруга. От впечатленията си за начина, по който беше посрещната, от загрижеността и уважението, проявени към нея, Лизи имаше причина да вярва, че мисис Ренълдс одобрява избора му.
Когато си легнаха тази вечер, тя каза на Дарси за този разговор и получи уверението, че той невинаги е бил безупречното малко момче, което мисис Ренълдс си спомня. Призна, че може да е бил доста себичен и твърдоглав в поведението си като младеж.
— На теб ли, милата ми, трябва да казвам, че госпожа Гордост също ме навестяваше?
— О, недей така! — прекъсна го Лизи, не желаейки да разваля прекрасната вечер със спомени за взаимни обвинения.
Дарси обаче настояваше тя да разбере колко голямо влияние е имала върху него и колко дълбока промяна е претърпял благодарение на нея.
— След като толкова искаш да прехвърлиш върху мен отговорността за това щастливо преобразяване, аз, разбира се, ще я поема — каза тя, — но повярвай ми, аз самата често съм се обвинявала за строгостта на оценката си, за жестокостта на думите си и за болката, която може би съм ти причинила. Затова защо и двамата да не приемем, че имаме вина, и да си обещаем никога да не се нараняваме един друг отново? Искаш ли?
Дарси кимна, хвана двете й ръце в своите и я притегли към себе си — не можеше да намери думи, с които да изрази щастието си в този момент, тя също, но това нямаше значение, защото и двамата не се нуждаеха от тях.
На следващата сутрин мистър и мисис Дарси станаха късно, облякоха се и слязоха долу, за да разберат, че много от останалите бяха направили същото. С изключение на Бингли, който винаги си беше ранобуден. Лизи се досети колко рано се отбиваше у тях в Лонгборн за голямо объркване на мисис Бенет. Тя припомни на Джейн деня, в който и беше направил предложение, пристигайки, когато все още никой от тях не се беше облякъл, и за абсолютния хаос, който беше внесъл в плановете на майка им. При спомена сестрите се разсмяха, отбелязвайки колко прекрасни последствия е донесъл този ден и живота им.