— Но, Ричард, не мислиш ли, че майка ти се нуждае от мен? — възрази Елизабет.
— Сигурен съм, че се нуждае, и знам, че много ще се зарадва на посещението ти, но се опасявам, че нямаш достатъчно сили да издържиш пътуването в момента.
Дарси го подкрепи:
— Ричард е прав, Елизабет. А освен това има неща, с които трябва да се запознаеш. Вероятно ще искаш да поговориш с мисис Ренълдс, с Кити, с д-р Дженкинс, а също и с Ричард, преди да отидеш при леля си и чичо си.
Елизабет не можеше да отрече, доводите му са разумни и неохотно се съгласи да отложи пътуването си до Лимбтън. След вечеря Кити и съпругът й се върнаха вкъщи, но Ричард остана, за да разкаже в детайли за случилото се. Елизабет искаше да узнае всяка подробност, а само Ричард имаше нужните отговори, защото сестра му му беше доверявала всичко от самото начало.
Пристигайки от Бирмингам седмица преди да започне работа в Дарби, той бил обезпокоен от състоянието на Пол, който въпреки топлото лято продължавал да бъде блед и сериозно да се задъхва.
— Настоях да се срещнем с колегата от „Харли Стрийт“ незабавно, както и направихме, без да губим нито минута повече. Той беше напълно категоричен, че за Пол няма никаква надежда, ако не напусне Англия и не се премести на място с по-топъл и сух климат. Препоръча Южна Италия — изпращал бил и други пациенти там и те се били подобрили значително. Някои имали щастието да се радват на дълги периоди на забележително добро здраве. Самият Пол вече беше приел неизбежното. Макар и да не искаше да заминава, все пак склони, когато му казах, че ще отида с него и лично ще го настаня. Той спокойно може да си позволи удобно жилище и един-двама прислужници.
Елизабет беше нетърпелива да разбере как и кога се е включила Емили.
— Почти веднага щом се върнахме от Лондон — отговори той. — Тя настоя да разбере всичко до последната подробност. Отначало изпадна в отчаяние и плака дълго и неутешимо. После отиде някъде и се върна след два часа, взела категорично решение. Беше планирала всичко — документите, пътуването, приготовленията, всичко. Трябваше да се оженят, за да може тя да придружи Пол в Италия и да се грижи за него.
Дарси, който досега беше мълчал, се намеси, като попита:
— А мисис и мистър Гарднър как приеха решението на Емили?
Отговорът на Ричард не беше точно този, който очакваха.
— Мама се разстрои най-много. Не че не проявяваше съчувствие, защото винаги беше харесвала Пол и го беше приемала като част от семейството. Страхуваше се за Емили и не искаше тя да заминава. Дори предложи аз да отида с него — като мъж и като доктор, както каза тя — разумно и правилно беше да го придружа аз. Но Емили беше непреклонна. Никога преди не бях я виждал толкова категорична за нещо. Нищо и никой от нас не можа да я разубеди — обясни той.
— А мистър Гарднър? — настоя Дарси, представяйки си как би се чувствал той самият на негово място.
— Мисля, че татко ме изненада най-много. Той изслуша всичко, което Емили каза, и когато осъзна колко твърдо решена беше да замине, просто попита как може да помогне в приготовленията за пътуването и настаняването, дори реши да изпрати един от прислужниците си да ги придружава.
Ричард въздъхна и додаде:
— Мисля, че мама беше дълбоко разочарована. Надявала се беше той да я подкрепи и да се опита да разубеди Емили, но, както самата Емили ми напомни, тя е на двадесет и шест години. Каролайн получи позволение да се сгоди за Фицуилям, когато беше едва на петнадесет почти дете. Как можеха да кажат на Емили, че няма право да стори нещо, кост е решила на двадесет и шест?
— Но, Ричард, и дума не може да става за сравнение. Емили трябва да е наясно, че, както всички ние знаем, този трагичен брак няма бъдеще.
Гласът на Дарси прозвуча сериозно, също като изражението му. Питаше се дали вродената доброта на Емили не й беше попречила да прозре безнадеждността на положението. Ричард обаче беше категоричен, че Емили прекрасно съзнава последствията от взетото решение.
— Емили беше напълно наясно с всичко, свързано със състоянието му, още от самото начало. Самият аз споделих с нея всичко в мига, в който разбрах. Тя знае, че няма надежда за оздравяване дори и при най-добрите грижи на света. И го е приела. Но обича Пол и иска да бъде с него, за да го дари с малко радост и спокойствие, преди да настъпи краят. Той самият отначало не беше съгласен, тъй като и той я обича, тя обаче го убеди.