После ведро споделяте колко щастлива се чувства за това, че може да бъде с него:
„Така ми се иска да можехте да ни видите — с летни дрехи, наслаждавайки се на чистия въздух и на прекрасното италианско слънце. Сигурна съм, че в края на лятото ще имаме тен също като на съседите ни — сеньора Касини и децата й. Те са толкова красиви — загорели и свежи като италиански рожби на природата. Утре, неделя, след като се върнат от църква, ще ходим заедно до Анцио — едно селище на крайбрежието. Сеньор Касини обеща да си направим пикник, така че се очертава да прекараме целия ден край морето! Не е ли прекрасно! Баба им, която живее с тях, прави най-невероятните ледени десерти (нещо като сорбе с плодове) и вече взе да ни разглезва — всеки път, когато приготвя за тяхното семейство, донася и на нас. Пол я трогна, като заяви, че по вкусно нещо не е ял от години, което си беше самата истина. О, Ричард, да не забравя — вчера ни посети докторът от болницата. Много е доволен от състоянието на Пол и му препоръча да прави кратка разходка всяка сутрин след закуска. Аз ще го придружавам, за да може, ако се преумори, да избързам до вкъщи и да изпратя Джак да го вземе с малката двуколка. Въпреки че не ми се вярва да се наложи. Той вече изглежда и се чувства много по-добре.
Мили Ричард, татко и мамо, не мога да завърша писмото си, без отново да кажа колко ми се иска да не бях ви натъжавала. Толкова съм щастлива тук, а така ми тежи, че ви накарах да страдате. Само за това съжалявам. Моля ви, мислете за мен като за съпруга на Пол и ще разберете, че нямах друг избор — трябваше да бъда до него в тези изпитания. Надявам се скоро да се видим, но всичко е в Божиите ръце. Пол ви изпраща поздрави и ме помоли да ви напомня да храните птиците в Литълфорд. Притеснява се да не гладуват през зимата.
Докато Елизабет четеше, леля й остана седнала до нея, а когато приключи, и двете се бяха просълзили — но този път от облекчение и дори щастие. Когато се прегърнаха, тя притисна леля ся в обятията си и възкликна:
— О, мида лельо, колко си преживяла!
Леля й се усмихна и хвана ръката й.
— И при това без да мога да поплача на рамото на любимата см Лизи.
Елизабет добре помнеше колко утеха беше търсила и получавала от леля си навремето. На долния етаж господата се бяха върнали и в дневната беше сервиран чай, когато дамите се присъединиха към тях. С позволението на леля си Елизабет даде на Дарси да прочете писмото на Емили. Тя въобще не се беше съмнявала в правотата му. В разговорите си с мистър Гарднър, Дарси беше достигнал до същото заключение, въпреки че се въздържаше да го сподели.
Когато Елизабет се върна в Пембърли, макар да не се нуждаеше от повече убеждаване, там я чакаше още едно доказателство. Пристигнало беше писмо от Джейн за нея — адресирано до квартирата им в Грасмиър и препратено до Пембърли след едноседмична обиколка из Езерната област. Писано беше в деня след сватбата на Емили и Пол. Независимо от неизменния оптимизъм на семейство Бингли и пълната неспособност на сестра й да каже и една лоша дума за когото и да било, докато не се появи крещящо доказателство за обратното, писмото беше безспорно потвърждение за всичко, казано от Кити, Ричард, Дарси и д-р Дженкинс.
След първоначалното си безпокойство, основано на страха, че почти няма надежда Емили да се радва на дълъг и щастлив брак (а това беше идеалът на Джейн за хубав живот), Джейн беше останала изумена от самоотвержеността на братовчедка им:
„Емили беше толкова красива — със скромна бяла рокля и букет от рози от градината на пасторския дом. Цялата излъчваше състрадание и любов, когато се вричаха във вярност. Никой не можеше да се съмнява в дълбочината на чувствата им един към друг. О, Лизи, ще ми се да беше тук да ги видиш — беше такова прекрасно изживяване, дори за нас, които сме женени от толкова много години — аз се разплаках от умиление.
Отначало, когато получихме писмо от чичо Гарднър с покана за сватбата, двамата с Бингли бяхме много изненадани, тогава обаче пристигна Ричард и ни обясни всичко. Толкова заети бяхме покрай децата и работата на Бингли във фермата, че не бяхме разбрали колко сериозна е болестта на Пол. Разбира се, аз никога не съм се съмнявала, че двамата се обичат, и всеки път, когато ги виждах заедно, се убеждавах все повече в това.