Мила Лизи, зная, че леля Гарднър е много разстроена — първо Робърт замина за Колониите, а сега и Емили отива в Италия. Достатъчно е обаче, както споделих с Бингли, само да видиш щастието, изписано на лицата им, за да узнаеш колко се обичат и да можеш да се радваш за тях. Но всеки път, щом си помисля какво ни каза Ричард за здравето на Пол и за вероятността да не живее много, очите ми се наливат със сълзи. Бингли имаше един познат младеж в Лондон, който замина за Рим, защото беше болен от туберкулоза. Живял няколко години и се споминал, тъй като не могъл да се откаже от пиенето, което ускорило смъртта му. Надявам се здравословният климат в Италия да помогне на Пол и да удължи живота му повече, отколкото се очаква.“
Писмото на Джейн — винаги оптимистично настроена и склонна да вижда само хубавата страна на нещата, успя значително да повдигне духа на Елизабет. Тя също така говори дълго и с Кити, която, заедно със съпруга си, се беше убедила в искреността и още по-важно — в правилността на решението на Емили да се омъжи и да се грижи за мъжа, когото обича. Когато Елизабет попита дали са мислили за вероятната опасност Емили да се зарази, д-р Дженкинс отговори, че не само са мислили, но са попитали и Емили дали се е замисляла, когато са разговаряли с нея. Отговорът й, че стотици лекари и хора, които се грижат за болните независимо дали в болница, или вкъщи — са изложени на същата опасност и че това е риск, който тя с радост ще поеме заради Пол, само беше доказал още веднъж голямата й обич към него.
— Това — каза д-р Дженкинс — е онази безкористна любов, която човек може да се надява да срещне веднъж или най-много два пъти в живота си. Любов, която свещениците проповядват, но почти не вярват, че могат да видят в действителност. Почувствах се привилегирован, че имам възможността да помогна, убеден, че нямам право да задавам повече въпроси.
Кити, която беше станала десетократно по-разумна, откакто се беше омъжила за д-р Дженкинс, разказа на сестра си за разговора, който беше провела с Емили, докато й беше помагала с приготовленията за сватбата.
— Тя беше толкова щастлива, Лизи. И всичко беше толкова прекрасно. Сякаш напред я очакваха години наред щастлив живот с него. Нито веднъж не каза, че съдбата е била несправедлива — аз бих го почувствала така, но не и Емили. Преди да заминат, тя благодари на всички, дори на прислугата, а ние, разбира се, организирахме детския хор да изпее два от любимите й химни. Всички плачеха, а Емили се усмихваше. Бедната леля Гарднър — страхувах се да не припадне — изглеждаше толкова бледа, Ричард обаче беше безупречен. Той даде пример на всички ни и когато тържеството свърши, двамата с полковник Фицуилям ни качиха в две големи карети, след което потеглихме за Давдейл. Беше прекрасен ден. Въпреки сълзите, Емили не спря да се усмихва.
Кити не можеше да скрие вълнението си от преживяното.
След тези разкази всички първоначални възражения на Елизабет вече бяха загубили тежестта си за нея. Оставаше й да направи само още едно нещо и по-късно тази вечер, седнала зад писалището в музикалния салон, докато Уилям и Касандра се упражняваха на пианото, тя писа на братовчедка си:
„Скъпа моя Емили,
Получих писмото ти, след като се върнахме от Езерата, после говорих с Ричард и родителите ти, а също и с Кити и д-р Дженкинс. Ако кажа, че не бях изненадана, дори поразена, от новината за женитбата ти, ще излъжа, а знам, че ти не би искала това. Бях изумена и същевременно разстроена, че съм била далеч и затова не съм имала възможност да споделя с теб тези, убедена съм, трудни дни. И въпреки това мисля, че успях да събера достатъчно информация от няколко източника, преди да бъда в състояние да ти пиша. С мистър Дарси също си говорихме много за теб и Пол и за желанието ти да се омъжиш и грижиш за него, което безспорно е израз на голяма любов. Моля се всеотдайните ти грижи и топлото италианско слънце да му помогнат, колкото е възможно повече. Миличка Емили, не мога да кажа, че бих имала куража да сторя това, което си сторила ти. Държа да те уверя обаче колко много те обичаме и искаме да бъдеш щастлива. Пожелаваме и на двама ви много споделена радост и се молим за подобряването на здравето на Пол. Майка ти ми позволи да прочета последното ти писмо до Ричард, което доказва, че слънцето, свежият въздух и любовта, събрани заедно, са отлично лекарство и за тялото и за душата. Пиши ми, когато можеш. Всички много те обичаме и се молим за вас. Бог да ви благослови и двамата!
През лятото и есента пристигаха доста писма от Емили, които разказваха за топлите и щастливи летни дни и за бавното, но сигурно подобряване на здравето на Пол. Те даваха на Елизабет и Дарси, както и на мистър и мисис Гарднър, с които те развълнувано споделяха всяко зрънце нова информация, голямо успокоение. Ричард обаче предупреди Елизабет да не се подвежда по добрите вести от Емили.