— Трябва да подчертая, че денят беше забележителен, Елизабет. Убеден съм, че догодина ще ви бъдат отправени искания да организирате още един панаир — каза той.
Дарси се съгласи, добавяйки, че сър Томас Камдън е предложил следващата година той да бъде домакин на панаира.
— Чудесна идея! — отбеляза мистър Гарднър, като така изразяваше всъщност всеобщото мнение.
Семейството се прибра в къщата и Елизабет предложи тази вечер да си легнат рано. Очакваха Шарлот и двете й по-малки дъщери да пристигнат на следващата сутрин.
Безспорно нямаше по-добро място от Пембърли за големия бал. Изящната архитектура, красотата на градините, изтънченото обзавеждане — събрани заедно, това бяха идеалните условия за такова събитие. Жалко, че господарят на имението не беше ценител на танците и рядко организираше балове.
Този бал обаче беше съвсем различен, тъй като щеше да се състои в чест на три млади дами, които скоро бяха навършили седемнадесет години. Никакви разходи не бяха спестени, за да бъде подготовката безупречна. Джени Грантъм и голяма група от прислугата на Пембърли се бяха трудили дни наред, за да бъде всичко наред. Менюто беше обмислено до последната подробност, извадени бяха най-хубавите покривки, порцеланови и кристални сервизи, за да красят масите. Във всеки ъгъл на всяка стая имаше вази и кошници с цветя, стотици свещи чакаха да се здрачи, за да бъдат запалени. Не една, а две групи музиканта щяха да се грижат за празничното настроение — камерен състав за музиката преди и по време на вечерята и още един оркестър за танците по-късно.
Рано сутринта, привлечена от носещите се из къщата звуци на пианото, Елизабет надникна в музикалния салон и виждайки златисторусата глава на Уилям, сведена над клавишите, изведнъж се почувства неизмеримо тъжна. Стори й се толкова самотен и раним. Решен беше да усъвършенства един труден пасаж от произведението, което упражняваше, и не спря да го повтаря, докато не го изсвири правилно. Елизабет знаеше за желанието му да бъде концертиращ пианист — споделил го беше с нея още когато беше на дванадесет. Но уместно ли щеше да бъде това за бъдещия господар на Пембърли? Нямаше ли всички да рекат, че е своеволно и егоистично от страна на мъж в неговата позиция да не получи сериозно образование?
Когато спря да свири, Елизабет го аплодира. Уилям се обърна и зарадван, че й е харесало, дойде при нея.
— Уилям, чудесно беше. Мистър Голдман ще бъде доволен — похвали го тя.
— Предполагам обаче, че няма надежда татко да ми позволи да се занимавам с това сериозно — като професия имам пред вид? — попита той предпазливо.
— Ти осмелявал ли си се някога да го попиташ?
Той поклати глава и прокара пръсти през непокорната си коса.
— Страх ме е — не от татко, а от отказа му, предполагам. Просто ми се иска да продължа да се надявам.
— Това ли желаеш наистина?
— Повече от всичко на света, мамо — каза той с такава искреност и убеденост, че Елизабет си обеща да поговори с Дарси след празника.
— Може да предложим да учиш музика сериозно — да речем с по-напреднал учител в продължение на две години, а ако след това се окаже, че вече нямаш желание да продължаваш, все още ще бъдеш достатъчно млад, за да се ориентираш към нещо друго — каза тя.
— Като това да управлявам Пембърли? — отбеляза Уилям с язвителна усмивка.
Той се върна при пианото, а тя попита:
— Ще изсвириш ли новата Моцартова соната за мен и татко по някое време?
Той се усмихна и лицето му грейна от задоволство.
— Разбира се, на драго сърце. Мислиш ли, че това ще помогне да го убедя?
— Може и да помогне. Във всеки случай произведението е прекрасно и не се съмнявам, че изпълнението ти ще му хареса. Баща ти има отличен вкус към музиката.
Той се върна до нея и неочаквано, импулсивно я прегърна — така, както правеше, когато беше малко момче.
— Ти си най-добрата майка на света — каза. — Благодаря ти!
Трогната, Елизабет също го прегърна, а после го помоли да не се бави много.
— Ще имам нужда от помощта ти за момичетата на Шарлот, а те ще бъдат тук всеки момент — каза тя и внимателно затвори вратата след себе си.
Тази вечер Елизабет отдели голямо внимание на облеклото и прическата си, като внимателно избра роклята и бижутата си. Случаят беше много специален. Докато довършваше тоалета си, влезе Касандра и попита дали може да вземе някои от бижутата на майка си за новата см рокля. Косата й беше сресана в модна гръцка прическа, а очите й искряха от голямо вълнение, което явно предвещаваше нещо, но майка й все още не можеше да бъде сигурна какво.