— Ако тя го приема, аз лично не виждам причина да не им дам благословията си, стига да са съгласни да се сгодят и да изчакат, докато тя навърши осемнадесет.
Зарадвана от отговора му, Елизабет нямаше търпение да сподели тази радост със сестра си и щеше незабавно да го направи, ако внезапно откъм мястото, където младите танцуваха, не се бяха разнесли бурни аплодисменти. За първи път Уилям беше поканил момиче на танц — най-малката дъщеря на Шарлот, Амелия-Джейн, която по всеобщо мнение беше най-красивата от трите сестри Колинс. Неговото светло обаяние, в ярък контраст с нейната тъмна красота, прекрасно допълваше грациозната и фигура, когато двамата се присъединиха към редиците на танцуващите. Елизабет преливаше от щастие. Колкото и да обичаше дъщеря си и да се гордееше с постиженията й, синът й — сега почти на седемнадесет години — беше голямата й слабост. Тъй като никога не беше имала брат, раждането на Уилям беше внесла нова радост в живота й. С благородното си и любящо сърце той беше направил щастието й наистина пълно.
Когато Дарси се отдели от нея, за да се присъедини към Бингли и Фицуилям, тя намери Джейн до стълбището и веднага й довери тайната си. След двадесет години семеен живот сестрите не бяха загубили нищо от ведрия си начин на общуване и продължаваха да споделят тайните си със заговорнически шепот. Джейн, която беше наблюдавала младата двойка, подчерта, че не се съмнява, че Ричард има намерение да й направи предложение тази вечер.
— Лизи, те не се разделиха нито за миг (като изключим танците с някой братовчед или сестра) и макар да бяха много дискретни, мога да се закълна, че ги видях да се оттеглят насаме по време на полката.
В този момент музикантите засвириха валс и с изключение на няколко смелчаци, всички отстъпиха място на младите, чиито леки вихрени стъпки бяха наблюдавани от мнозина със завист и възхищение. Джонатан, поканил младата Амелия-Джейн, се присъедини към Ричард и Касандра и още няколко танцуващи двойки — танцът, който беше завладял Европа и сега господстваше във всички бални зали в Лондон, вече беше навлязъл и в Дарбишър. Когато накрая и последната двойка се оттегли и изморените музиканти оставиха инструментите си, вече беше станало късно.
Качвайки се на горния етаж, Елизабет потърси Касандра, но не успя да я открие. Очакваше да й съобщи някои новини, но тя беше изчезнала. Едва когато и последната карета си беше заминала и уморените гости се бяха прибрали по стаите си, на вратата й се чу леко почукване. Придърпвайки майка си навън в студения коридор, Касандра й прошепна, че Ричард ще дойде рано на следващата сутрин.
— Ще поиска ръката ми от татко — продължи тя, — но държи първо да каже на родителите си.
Елизабет прегърна дъщеря си и я увери, че няма защо да се притеснява, че баща й може да откаже да даде съгласието си.
— Мамо, мислиш ли, че ще бъдем толкова щастливи, колкото сте вие? — попита Каси с въздишка.
Майка й имаше само един отговор на този въпрос и го даде с цялата увереност, на която беше способна:
— Ако сте убедени в чувствата си така, както бяхме ние, когато се оженихме, не се съмнявам, че ще бъдете щастливи. Убедени ли сте? — попита тя.
Гласът на Касандра прозвуча категорично:
— О, да, мамо, аз винаги съм го боготворяла. Той казва, че ме обича от години, но се е въздържал да го сподели, преди да се утвърди в професията си. Тази вечер ни предостави прекрасна възможност.
Елизабет се усмихна с леко неодобрение, припомнила си колко време беше нужно на Дарси да намери подходящите думи и подходящия момент, за да направи предложението си. Ричард очевидно не беше срещнал такива затруднения.
Следващият ден беше също толкова хубав, колкото и предишният, макар и малко по-хладен. Следите от снощния бал бяха заличени от малка армия прислужници, а най-ранобудните сред присъстващите вече бяха излезли на сутрешна езда, за да се насладят на свежия утринен въздух в парка. Предупредила Дарси да очаква Ричард, Елизабет беше решила да поостане по-дълго от обикновено в леглото си, но преди още да се е разсънила напълно, влетя Каси и припряно настоя майка й да стане и да се облече за закуска. Елизабет я отпрати, но след половин час тя се върна отново, като заяви, че Ричард вече е пристигнал и е в сутрешния салон заедно с баща й.
— Татко тъкмо се връщаше от сутрешната си езда с мистър Бингли, когато Ричард пристигна — поясни тя, — така че трябва да слезеш.