— Какво става, Джак, кажи сега — къде е господарят, какво се е случило с момчетата?
Младото конярче се беше разплакало, а лицето на възрастния беше изкривено в потрес. Бяха премръзнали. Седнаха до огъня, дадоха им топла напитка и след като се посгряха, заразказваха с мъка.
Случил се беше угасяващ инцидент. На едно място в гората един от конете се беше спънал и паднал със счупен крак, при което конят зад него се беше подхлъзнал и полетял в дерето заедно с ездача си — младият господар Едуард. Каролайн нададе вик и конярчето спря до тук — наложи се по-възрастният да продължи. И конят, и ездачът били загинали на място. Отнело цял час, за да стигнат до момчето, но напразно. То било издъхнало, преди да го намерят. Елизабет стоеше неподвижна, обзета от паника, безсилна да попита за сина си, докато разкъсващата болка на Каролайн изпълни стаята, а майка й се впусна към нея. Тогава Джени, почувствала тревогата на господарката си, попита:
— А господарят Уилям?
Конярят поклати глава, облян в сълзи:
— Явно конят му се е подплашил, защото господарят Уилям лежеше, изхвърлен на пътеката, ударил главата си при падането. Д-р Гарднър се втурна към него веднага щом го открихме, господарят също: докторът направи всичко по силите си, но той издъхна няколко минути след като го бяхме намерили. О, господарке, толкова съжалявам! Беше ми като собствен син. Това никога нямаше да се случи с някой от нашите коне — изплака той.
Елизабет се обърна и горко се разрида, цяла разтърсвана от непоносима мъка. Когато при следващите въпроси разказът продължи, стана ясно, че само Том Линди е оцелял — и то само с един счупен крак. Последваха реакции на гняв и отчаяние — загубата на две от най-скъпите и най-добри деца на семейството беше загуба за всички. Каролайн и Елизабет се прегърнаха и заплакаха заедно. Джейн и мисис Гарднър безуспешно се опитаха да ги утешат. Въпреки мъката си мистър Гарднър продължи да задава въпроси:
— Къде са д-р Гарднър и мистър Дарси? — попита.
Казаха му, че са отишли да известят властите в Матлок и чакат за кола, с която да прекарат телата на децата, които били пренесени до пътя. Джак не можеше да сдържи мъката си и плачеше през цялото време, докато говореше. Конярчето беше седнало на пода, хванало главата си с ръце и невярващо на това, което беше видяло. То беше фермерски син, родено в имението, и през целия си живот не беше преживявало нищо, подобно на трагедията, на която беше свидетел в момента. Тропотът на приближаващи коне и викът на Елизабет предупредиха за пристигането на Ричард и Дарси. Когато влязоха, мистър Дарси, със скръбно и вцепенено лице, отиде право при ридаещата си съпруга, прегърна я и я отведе на горния етаж, където можеше да даде воля на мъката си, необезпокоявана от никого. Джейн помогна на Фицуилям и мисис Гарднър да придружат Каролайн до стаята, която беше подготвена за тях, където тя продължи да плаче часове наред, независимо от усилията на семейството и да я утеши.
Въпреки болката си, Елизабет беше решена да разбере какво точно се е случило. Съпругът й се опита да я убеди да си почине малко, но без успех — тя искаше да узнае всички подробности за инцидента, който беше отнел живота на детето й, а най-силно я вълнуваше дали Уилям е страдал много и дали е разпознал баща си, когато са го намерили.
Дарси каза, че според Ричард Уилям едва ли е страдал много, защото при падането и поради травмата на главата е изпаднал в безсъзнание — състояние, от което беше излязъл само за кратко, когато го бяха открили. На втория й, по-мъчителен въпрос Дарси отговори искрено и с дълбока скръб, че Уилям въобще не е проговорил, но когато Ричард се опитал да му помогне, се видяло, че го е познал. Баща му го положил на тревата и останал до него, като държал ръката му в своята, докато не затворил очи завинаги. Той искрено вярваше, че синът му го е познал и се е чувствал по-спокоен в присъствието му. Всяка подробност извикваше още и още сълзи в очите на Елизабет, докато при един силен изблик на мъка Дарси не се изплаши, че самата тя може да пострада. Излезе от стаята и отиде да намери Джени и Джейн, като ги помоли да останат при нея за известно време.
Междувременно мистър и мисис Гарднър, страдайки и заради дъщеря си, и заради племенницата си, но не желаейки да притесняват Дарси и Елизабет, чакаха търпеливо в дългата галерия, докато се появи Дарси. Той ги видя и отиде при тях веднага. Не беше говорил с никого, откакто се беше върнал преди около час. Семейство Гарднър го прегърнаха със съчувствие и с болка му изказаха съболезнованията си, а Дарси им отвърна с признателност за споделеното страдание — мъката тази вечер беше обща за всички.