Те се поинтересуваха за Елизабет и когато разбраха, че Джейн е с нея, мисис Гарднър попита дали може да отиде и тя.
— Да, моля, сигурен съм, че Лизи копнее да те види — настоя Дарси, след което заедно с мистър Гарднър се отдалечи към края на галерията и спря, когато достигнаха мястото, където бяха окачени портретите на децата му редом с прекрасното платно с образа на сестра му Джорджиана и любимия му портрет на Елизабет — в прекрасна изумрудено зелена рокля.
Докато портретът на Касандра беше запечатал нейната жизненост, Уилям беше нарисуван с умислено изражение и лека усмивка. Макар там да беше на четиринадесет, личеше си онова особено присъствие, което майка му беше забелязала и заради което беше насърчила интереса му към музиката и изкуството.
За разлика от Едуард Фицуилям, който беше по-своенравен и често по-труден за общуване, Уилям притежаваше благ и чувствителен нрав. Това, че беше намерил смъртта си вследствие на спонтанен порив, подтикнат от случаен човек да язди кон, който вероятно не е познавал достатъчно добре, за да може да контролира, беше истинска ирония на съдбата. Дарси стоеше пред портрета мълчалив, с разкъсвано от скръб сърце. Мистър Гарднър чакаше няколко крачки зад него, нежелаещ да се натрапва, но искрено съчувстващ на мъката му.
Към тях приближи Шарлот Колинс, видимо дълбоко покрусена от случилото се. Семейството й беше преживяло смъртта на мистър Колинс — съпруг и баща, но смъртта на дете, при това толкова обичано като Уилям, за нея беше непоносима и тя от цялото си сърце страдаше заедно с тях. Изглеждаше толкова разстроена, че Дарси, който винаги много я беше уважавал, истински се трогна.
— Ако мога да съм полезна с нещо, мистър Дарси, насреща съм. Двамата с Елайза бяхте толкова добри с нас, че не мога да понеса да стоя и да гледам как страдате. Двете с Ребека сме готови да помогнем с всичко, което е по силите ни.
— Мила ми мисис Колинс, Шарлот, благодаря ви от дъното на душата си — от свое име и от името на Лизи. Дълбоко ценим съпричастието ви. Може би ако се обърнете към мисис Ренълдс и Джени, те ще знаят от какво точно има нужда и помощта ви ще бъде приета на драго сърце както от тях, така и от Лизи. Идете при нея, моля ви! — каза той кротко.
Тя задържа ръката му в своята за момент и видя сълзите в очите му, когато той се обърна и се отдалечи. Шарлот, чиято доброта не оставяше място и за капчица завист у нея, искрено се беше радвала, когато най-добрата й приятелка се беше омъжила за мистър Дарси, дори и преди да бъде наясно колко забележително щастлив се е оказал бракът им. От тогава тя самата лично беше свидетел на щедростта и добротата, за които беше говорила Елизабет, а след смъртта на мистър Колинс лично ги беше почувствала заедно с дъщерите си. И това, че сега ги беше сполетяла такава трагедия, за нея беше изключително несправедливо. Цялата нощ жените — сестри и приятелки, будуваха заедно с опечалените. Никоя от тях не заспа — унасяха се само за кратко, в пристъпи на крайно изтощение.
Рано на следващата сутрин пристигна черната карета, превозваща телата на починалите, и започнаха приготовленията по погребението, които неизбежно трябваше да бъдат доведени до ужасния си край. Единственото желание на Каролайн и Елизабет беше да зърнат синовете си, но трябваше да почакат, докато приключат формалностите. По ирония на съдбата всички надежди за младия живот и на двамата бяха покосени и единственото, което оставаше на майките им да очакват, беше тази последна жестока среща с обичните им деца. Вцепенена и все още отказваща да повярва, Елизабет си мислеше колко бързо бяха отлетели дните на чиста и непомрачена радост, отстъпвайки място на горчива скръб.
Изминаха няколко дни, докато бъдат довършени всички приготовления по погребенията. Трябваше да се съобщи на приятели и роднини наблизо и надалеч, трябваше да им се даде достатъчно време да се придвижат. Пристигнаха мистър Бенет и сър Уилям Лукас, независимо от напредналата си възраст и дългото и изморително пътуване. С тях дойдоха и Мери и за всеобща изненада — Лидия (но без Уикъм), която беше пътувала през нощта от Норуич, където живееха в момента. Лейди Катрин, на чието благоразположение Уилям се радваше от малък, изпрати съболезнования, тъй като беше възпрепятствана от грижите за болната си дъщеря. Пратеничката й Катрин, дъщерята на Шарлот, пристигна с подобаващ стил — с една от най-добрите карети на Розингс, придружена от личната си прислужница и библиотекаря на лейди Катрин.