С безкористността си Емили им беше дала пример за любов от друг порядък, скръбта й също беше различна. Нейният кураж и безрезервна всеотдайност бяха истинско вдъхновение за него. И той горещо се надяваше, че тя ще помогне и на Елизабет. Знаеше, че между тях двете има особена близост, и се молеше да не я загубят, защото без съмнение забележителната сила на Емили можеше да изтръгне Елизабет от капана на скръбта. Изненадаха го думите на Касандра, че това, което прави загубата на Уилям още по-тежка, е фактът, че с нея Пембърли губи своя единствен мъжки наследник. Дарси възрази:
— Това няма никакво значение, Каси — в нашето имение няма строг ред на унаследяване — ако липсва мъжки наследник, ти ще бъдеш господарка на Пембърли, когато нас с майка ти няма да ни има.
Касандра не беше на това мнение.
— Не трябваше да става така, тате. Аз ще бъда съпруга на Ричард и господарка на неговия дом. Пембърли винаги е имал свой господар. Няма да бъде същото и мама го знае.
Дарси въздъхна и прекрати разговора. Нещата щяха да се подредят сами, след като се върнеха в Англия с Емили, която вероятно щеше да остане в Пембърли. Споменавала беше за преподаване в училището и за работа с детския хор. Предположила беше, че Ричард вероятно ще се нуждае от подкрепа за лечебницата в Литълфорд, а също така смяташе да предложи помощта си и в училището в Кимптън. Изтъкнала беше, че сигурно ще има много работа и в общината и Каролайн ще бъде благодарна, ако е до нея. Емили изглеждаше твърдо решена да вложи цялата си енергия във всичко, в което може.
Разбирайки желанието й да бъде ангажирана, Дарси горещо се надяваше, че Емили ще успее да върне Елизабет обратно към живота в Пембърли. Той лично възнамеряваше да продължи започнатата работа по подобренията в имението и да създаде условия за обединяването на всички хора от областта. В това отношение Елизабет беше най-ревностният му поддръжник, но сега съществуваше голяма вероятност да се затвори в мъката си и да обърне гръб на Пембърли като сцена на най-голямата трагедия в живота и.
Глава двадесет и втора
Орисани с копнеж за щастие
Когато се завърнаха в Англия, първата работа на Емили беше да навести родителите си в Ламбтън, а пък Елизабет отиде при Джейн в Ашфорд Парк, както беше обещала. Изминали бяха два месеца от последния път, когато сестрите се бяха виждали. Срещата им беше сърдечна и вълнуваща; когато се прегърнаха, сълзи изпълниха очите им. Дарси и Бингли се канеха да заминават за Лондон и те с нетърпение очакваха дните, които щяха да прекарат заедно.
Преди пътуването на Елизабет до Италия неспособността й да контролира горчивата мъка, която неспирно напираше в нея при всеки досег със сигурността в семейството на сестра й, беше мъчителна и за двете. Но Джейн внимаваше да щади чувствата й. Правеше всичко възможно да я предпази от повече тревоги и болка. Макар и изгаряща от нетърпение да разкаже на сестра си всичко, случило се в нейно отсъствие, Джейн остави настрана по-маловажните неща и я запозна само с най-съществените новини. Като дори и тях съобщи с много загриженост и внимание. Научила тях обаче, Елизабет пожела да чуе и останалото. Когато в едно писмо по Коледа Джейн беше загатнала, че Емили прекарва все повече време в Лондон по покана на семейство Уилсън, тяхно приятелско семейство, тя беше предположила, че сестра й тъгува за дъщеря си. Не беше и помислила дори за предстоящ годеж.
Сега стана ясно, че Дейвид, по-малкият от двамата синове на Уилсън и двамата членове на Парламента, е направил предложение на Емили и тя го е приела! Бързината, с която се бяха стекли събитията, беше изненадала всички, според думите на Джейн, въпреки че двамата бяха неразделни през по-голямата част от последния месец и това не беше останало скрито за никого. Годежът щеше да бъде обявен много скоро на предстояща среща на семействата в Лондон.
Тази новина дойде напълно неочаквано за Елизабет, но следващата беше още по-изненадваща. Тя веднага пожела да узнае всички подробности. Джейн обясни, че малко след заминаването им за Италия Шарлот Колинс и двете й дъщери са били поканени в Ашфорд Парк за Коледа.
— Всъщност идеята беше на Джонатан, Лизи — уточни тя. — Той смяташе, че ще се чувстват самотни в Мансфийлд, където не познават почти никое от семействата, с изключение на най-близките си съседи. А и едва ли щяха да получат покана за коледната вечеря у лорд Мансфийлд! Двамата с мистър Бингли се съгласихме, надявайки се, че така ще спестим на Шарлот неудобството да очаква покана от Лукас Лодж.