Елизабет разбра.
— Предполагам, че сега съпругата на брат й се разпорежда там — отбеляза тя.
— Така е, Шарлот ходи при тях миналия октомври и по думите й не изгаря от желание да се върне скоро.
— А Джонатан какво общо има? — настоя Елизабет.
Джейн вдигна ръка, сякаш да даде знак, че й е нужно малко време, за да може да обясни. Разказът, който последва, беше пълна изненада.
— Гостуваха ни по Коледа и младите прекараха доста време заедно. Кълна се, Лизи, не забелязах някакво специално отношение към което и да било от двете момичета, но когато се застягахме за Лондон, за да празнуваме там Нова година, Джонатан изрази голямо желание да заведе Амелия-Джейн в редакцията на „Ривю“ и на бала в Ричмънд. Бингли твърди, че не е забелязал нищо, но Каролайн Бингли ми каза, че са прекарали много време заедно, докато сме били в града. Трябва да призная, че не бях склонна да обърна много внимание на думите й, но, Лизи, няма да повярваш — те се сгодиха след по-малко от месец.
— Но, мила ми сестрице, Амелия-Джейн още няма шестнадесет!
— Няма, да. Попитах Джонатан дали е сигурен в чувствата си, а също и в нейните. Той ме уверява, че я обича и че това е желанието и на двамата.
Виждайки скептичното изражение на сестра си, Джейн побърза да добави:
— Но, Лизи, трябва да кажа, че съм впечатлена от младата Амелия-Джейн. Тя е много разумна за възрастта си и дума не може да става за сравнение с Кити и Лидия на времето. Шарлот е била безупречна майка за всичките си момичета. Те са изключително зрели и прекрасно възпитани. Амелия е отзивчива и учтива, без следа от натруфеност и кокетност. Пее, рисува, свири на пиано и сама шие дрехите си. Джонатан ми каза, че също така чете много, насърчавана от сестра си Ребека, която, както знаеш, е много образована — каза Джейн и добави: — Но тъй като е още твърде млада, ние помолихме да изчакат известно време, което изглежда не ги притеснява; Бингли казва, че най-добре ще бъде да се уверят напълно в чувствата си, тъй като Джонатан смята да се кандидатира за Парламента в бъдеще.
Тази новина още повече озадачи Елизабет. Доколкото можеше да си спомни, младият Джонатан Бингли досега не беше проявявал никакъв интерес към обществения живот.
— Джонатан да се кандидатира за Парламента! Да не би семейство Уилсън да са му повлияли? — недоумяваше тя.
Джейн поклати глава.
— Не, Лизи, това е резултат от целенасочените усилия на мистър Тейт — поясни тя с вълнение в гласа, — но има и още нещо. О, Лизи, толкова много неща не знаеш, толкова много неща се случиха, докато те нямаше.
— Така изглежда. Разкажи ми, моля те, Джейн, какво общо има мистър Тейт? — попита Елизабет с все по-нарастващо любопитство.
Джейн обясни с извинение:
— Лизи, знам, че беше редно да ти пиша за това, но беше напълно неуместно да те занимавам с любовни истории и годежи на фона на цялата болка, която двете с Емили трябваше да понесете. Скъсах толкова много писма.
— О, Джейн! — възкликна Елизабет, която добре познаваше нежното сърце на сестра си.
Джейн продължи:
— Лизи, нали помниш, че средната дъщеря на Шарлот беше нещо като писател?
— Да, разбрала бях, че Беки Колинс пише; сещам се, че съчиняваше стихове — доколкото знам, не бяха нещо особено — отвърна Елизабет, спомнила си някои от съчиненията на Беки, които беше виждала.
— През изминалата година тя пишеше материали за „Ривю“, чийто редактор е Антъни Тейт, под псевдонима Мариан Лорънс.
Елизабет отвори широко очи от изненада, която стана още по-голяма, когато Джейн продължи:
— Преди известно време се премести от Мансфийлд в Матлок, където живее в дома на майката на Тейт, Терез Камдън, и наскоро се сгоди за Антъни.
Елизабет възкликна:
— Боже мили, Джейн, всичките тези годежи за толкова кратко време! Не са ли малко прибързани? Горката Шарлот какво казва?
Джейн се усмихна, развеселена от реакцията на сестра си.
— Е, Лизи, сигурна съм, че Шарлот разбира, че понякога тези неща могат да се случат, когато най-малко ги очакваш — отвърна тя, сякаш за да й припомни как преди много години самата Шарлот се беше сгодила за мистър Колинс съвсем изневиделица — не повече от двадесет и четири часа, след като Елизабет беше отказала на предложението му.
За първи път след смъртта на Уилям, Джейн виждаше сестра си да се смее, с очи, светнали при спомена за онзи съдбовен ден в Лонгборн и за всичко, което беше последвало.