Застанали заедно с родителите си на стъпалата на къщата в Пембърли, преди да влязат вътре за разкошното сватбено угощение, Ричард и Касандра съзнаваха, че са част от една голяма традиция, която почитаха и продължаваха с радост. Гордостта на мистър Дарси от красивата му дъщеря можеше да се сравни единствено с уважението и привързаността, които изпитваше към Ричард. Ако трябваше сам да си избира зет, едва ли щеше да намери друг, който да обича повече. Елизабет, подкрепяна от любовта на съпруга си и семейството си, гледаше дъщеря си и зет си с неизмеримо щастие, виждайки в тях едно ново поколение, на което Пембърли, с неговите достойни традиции, спокойно можеше да бъде поверено.
Няколко седмици по-късно Елизабет писа на леля си Гарднър, която беше на пътешествие във Франция заедно с Емили. Наложило се беше тя да посети завещаната й от Пол ферма и й беше хрумнало, че може да вземе и родителите си със себе си.
Осведомила леля си за обичайните домашни дела, Елизабет се беше отдала на размисли. Само с нея и с Джейн можеше да споделя така открито съкровените си мисли. Писмото гласеше:
„Сигурно ще си спомниш, мила лельо, колко възхитени бяхме от Пембърли, когато дойдохме тук за първи път в онова лято преди много години. Беше изумително! Никога няма да забравя първите си впечатления при гледката на това величествено място — възправяше се като Камелот в някакъв романтичен парк на отвъдната страна на пробиващо езеро — истински рай, където пошлостта и злото не могат да докоснат онези, които са имали щастието да го посетят.
Помниш ли как двамата с чичо се шегувахте с мен за Пембърли? Аз си спомням, че бяхте напълно сигурни, че господарката на имението няма да бъде никоя от познатите ни девойки. Колко често сме се забавлявали с тези думи! Дарси особено харесва забележката на чичо за «неприятния господар на Пембърли». Не ми се иска да си призная, но аз бях напълно съгласна с това мнение. Всъщност за мен идването тук и тогава, и по-късно — когато влязох в Пембърли като съпруга на мистър Дарси беше равнозначно на бягство от изкривеното и изкривяващо общество в Меритън, от дребнавите страсти, които така ни задушаваха в Лонгборн.
Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че начинът, по който възприемам Пембърли, е станал много различен през годините? Което не означава, че изключителната му красота или очарованието му са се изменили или че съм започнала да ги ценя по-малко, просто за мен това място вече не е убежище, а различна реалност, на която се научих да се наслаждавам.
От съпруга си разбрах, че животът в Пембърли изисква приобщаване и отговорност. Това е същността на неговата връзка с имението и с всички хора, които живеят и работят в него. Открих също, че вече не се боя от спомените за Уилям, които ни заобикалят тук. Сега те са част от живота ни. Когато се върнеш в Англия, непременно трябва да ни навестиш — искам да ти покажа колко добре съм събрала парчетата от живота си. Уверявам те, ще се гордееш със своята племенница.“
Елизабет признаваше, че макар и трудно, двамата с Дарси са се научили да живеят със спомените си — така, както се бяха научили да приемат (и в моменти на съкровена близост споделяха един пред друг) безсмислието на високомерието и гордостта, които им бяха причинили толкова болка и едва не ги бяха лишили от щастие за цял живот.
Имението Пембърли, при цялото си великолепие и благосъстояние, така и не ги беше предпазило от скръб и разочарование. Но пък се беше превърнало за тях в място, изпълнено със спокойствие и красота, в дом, какъвто рядко се среща, където Елизабет, Дарси и семейството им щедро бяха давали и получавали безгранична любов, щастие, преданост и приятелство. Тук бяха намерили и силата, с която да понасят и непоносимите страдания.
И без съмнение бяха истински благословени.
Епилог
„Мила ми Беки,
Стоя до прозореца и гледам навън към парка на Пембърли — милото, скъпо имение Пембърли; което беше мой дом в продължение на толкова много години — и ми е толкова трудно да си представя, че утре напускам това обично място. Първо ще посетя родителите си в Ламбтън, а после, в събота сутринта, ще се отправя към църквата в Кимптън, за да се омъжа за Джеймс Кортни. Знам, че всички ще бъдете там, за да ме видите как се венчавам и да ми пожелаете щастие.