Мила Беки, чувствам се така, сякаш това е краят на целия ми живот, а не просто на един период от него. Дните ми като част от това прекрасно семейство, с което съм споделяла толкова много, свършиха и аз продължавам напред. Макар като съпруга на свещеника в Кимптън да оставам част от тази община, вече няма да бъда част от сърцето й — защото Пембърли и хората му са всъщност голямото и силно сърце на нашата община.
Знам, че довечера, когато мистър Дарси и братовчедка ми Лизи ме откарат до Ламбтън, за да се сбогувам, ще плача. И въпреки това, колкото и да обичам семейството си, с тях съм преживяла много по-малко радости и болки, отколкото с Елизабет, мистър Дарси и Касандра; те са тези, които споделяха страданието и мъката ми така, както никой друг.
Мила Беки, оказах се голяма щастливка, тъй като имах привилегията и удоволствието да живея в Пембърли в обкръжението на това семейство, поверена на грижите на хората, които особено много обичам. Благодарение на това, че бях близо до тях, имах възможността да опиша и своя, и техните животи, и радостите, и болките им историите в хрониките на Пембърли са създадени от тях, не от мен. Не съм се опитвала да разкрасявам ти да оцветявам фактите. Просто наблюдавах хората и отразявах случилото се така, както го виждах. Както ще прочетеш в дневниците, които ти изпращам заедно с хрониките, наблюдавала съм, но не съм правила оценки. Събирала съм тези и останалите материали в течение на много години и сега ги поверявам на теб, за да ги съхраняваш. Защото реших, че като съпруга на свещеника в Кимптън, пред която ще се разкриват подробности от личния живот на много хора не би било достойно да продължавам с тези хроники. Подобни ограничения няма как да бъдат наложени върху теб, тъй като писането е твоя професия. Така че, ако някога в бъдеще пожелаеш да продължиш труда, който с любов съм започнала, трябва да се чувстваш свободна да използваш част или пък всичко от това, което ли събрала. Моля те само да не забравяш, че това са историите на реални хора, които съм обичала от цялото си сърце, и да разкажеш за тях с любов и разбиране. Надявах се да добавя ръкописа на завършените хроники към семейната колекция в Пембърли, за което получих позволението на мистър и мисис Дарси. След като говорихме миналата неделя, аз им писах, за да ги информирам за намерението си да предам всичките материали на теб.
Мила ми Беки, дължа ти огромна благодарност за помощта и приятелството, особено през онези тежки месеци след смъртта на Пол. Знам, че ще се виждаме по-често, след като се омъжа за Джеймс Кортни и се установя в Кимптън, тъй като в енорията има много неща, за които трябва да се погрижим. Но, мила Беки, тогава вече няма да бъда «малката Емили», която съм била за теб години наред, а мисис Кортни, съпругата на свещеника. И нищо няма да бъде както преди.
В допълнение
Читателят едва ли има нужда да му бъдат представяни героите от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, някои от които съм заимствала за тези Хроники. В тях обаче участват и известен брой нововъведени образи, много от които принадлежащи към следващото поколение. По-долу е приложен списък на тези герои — за онези от читателите, които биха желали повече яснота:
Касандра Дарси и Уилям Дарси — деца на Фицуилям и Елизабет Дарси от Пембърли;
Джонатан и Ема Бингли — първороден син и дъщеря на Чарлс и Джейн Бингли;
Каролайн, Емили, Ричард и Робърт Гарднър — деца на мистър и мисис Гарднър и братовчеди на Джейн и Елизабет;
Катрин, Ребека (Беки) и Амелия-Джейн Колинс — дъщери на Шарлот и мистър Колинс;
Д-р Франсис Грантли от Оксфорд — приятел на мистър Дарси, по-късно съпруг на Джорджиана Дарси;
Д-р Хю Дженкинс — енорийски пастор в Пембърли, по-късно съпруг на Кити Бенет;
Антъни Тейт — издател на „Матлок Ривю“, по-късно съпруг на Беки Колинс;
Пол Антоан — приятел на Ричард Гарднър, по-късно съпруг на Емили Гарднър;
Семейство Камдън — семейство от съседно имение, близки приятели на семейство Дарси.
Послепис
Емили Кортни, по баща Гарднър, бивша вдовица на мосю Пол Антоан, се омъжи за преподобния Джеймс Кортни, свещеник в Кимптън, през 1840 г. Тя води дълъг и щастлив живот, посветен на съпруга и децата й — Елизабет, Уилям и Джесика — всички израснали като талантливи и уважавани членове на своята община.