Джейн беше признала, че е съгласна, и беше добавила, че макар слугите в къщата на Бингли на Гровнър Стрийт да са особено отзивчиви и внимателни, помежду им няма такива едва ли не роднински отношения, каквито има в Пембърли.
— Вероятно има нещо общо с това, че са в провинцията — бе предположила тя.
Елизабет не беше напълно съгласна, но беше запазила мнението за себе си, за да не обиди или нарани обичната си Джейн, изтъквайки, че колкото и знатен да е домът на Бингли, все пак не е Пембърли, където службата при семейство Дарси е потомствена. Ако прислугата на Гровнър Стрийт беше наета заради отличните си качества, то повечето от слугите в Пембърли бяха родени като такива и лоялността беше най-силното им качество. Разбира се, Дарси и Джорджиана имаха пълно доверие на хората си и с удоволствие бяха оставили по-голямата част от управлението на домакинството и ръцете на мисис Ренълдс. Мистър Дарси беше настоял Елизабет да даде инструкции на икономката за посрещането на гостите за Коледа. Още на следващия ден след пристигането им самата мисис Ренълдс беше попитала Елизабет, извинявайки се, че я притеснява, дали има някакви специални изисквания към менюто. Елизабет й беше благодарила, но беше вмъкнала, че засега предпочита да не прави промени и да остави нещата в нейните способни ръце, като вероятно през новата година, след като посвикне и се ориентира, може да пожелае да направи някои предложения. Щастливата усмивка на икономката я беше убедила, че е постъпила правилно.
Сутринта вече преваляше, когато звук от конски тропот и колела на карети по настланата с чакъл алея привлече Джейн и Лизи към прозорците на дневната на втория етаж. Щом зърнаха семейство Гарднър, те се впуснаха да ги посрещнат. Докато слугите помагаха на пътниците да слязат от каретите и да разтоварят багажа си, Лизи и Джейн прегръщаха леля си и чичо си, децата им и по-малките си сестри Мери и Кити, които не бяха виждали от сватбата през октомври. Кити беше много развълнувана, след като толкова й бяха липсвали по-големите и сестри, а Мери се беше запасила с толкова книги и ръкописи, че явно беше дошла, подготвена за дълго учене и упражняване на пианото.
Дарси също беше дошъл да посрещне мистър и мисис Гарднър и да ги приветства с идването им отново в Пембърли. Елизабет не се съмняваше, че те всички добре помнеха последния път, когато бяха стояли на същото място заедно. Колко много неща се бяха променили от тогава! Тя срещна погледа на леля си и двете се усмихнаха.
Мисис Ренълдс покани всички вътре да се насладят на топлината на огъня и сервирания чай в дневната. Джорджиана, която се упражняваше в музикалния салон, се присъедини към тях и стаите на Пембърли, които бяха толкова тихи и спокойни преди половин час, изведнъж се изпълниха с много гласове, сред които и тези на младите дами Гарднър.
Каролайн Гарднър, която се срещаше с Джорджиана за първи път след сватбата на Джейн и Лизи, беше поласкана, че я поканиха да помага в подготовката на хора. След чая мисис Гарднър се качи на горния стаж заедно с племенничките си, за да види стаите им, да разопакова подаръците си и да се наприказва с любимите си момичета. Този път тя имаше добри новини за тях. Майка им се чувствала много по-добре и планирала да пътува на север в Нюкасъл при Лидия и Уикъм, които очаквали първото си дете през пролетта. Джейн и Елизабет мислено благодариха, че не са в Лонгборн, за да споделят ентусиазираните и скъпоструващи приготовления за раждането на първото й внуче.
Имаше и още новини — за семейството на Лукас, — оказало се, че сестрата на Шарлот, Марая Лукас, била ухажвана от новия доктор в Меритън.
— Марая Лукас! — възкликна Джейн. — Та тя е по-малка от Кити!
— Само няколко месеца — каза Лизи, — но въпреки това е изненадващо. Как се случи?
— Ами лейди Лукас не се чувствала добре и изпратила да доведат мистър Джоунс, аптекаря, който обаче бил отишъл на гости при дъщеря си. Вместо него дошъл едни млад мъж — д-р Джон Фолкнър, лекар, който наскоро бил пристигнал в Меритън, за да практикува в града — обясни мисис Гарднър и виждайки, че племенниците й изгарят от любопитство да научат повече, продължи: — Разбира се, младата Марая Лукас била там, за да се грижи за майка си и после предложила чай на д-р Фолкнър.
— Това ли е всичко? — Лизи звучеше разочарована, но леля и имаше още за разказване.
— Майка ви ми каза, че бил посетил лейди Лукас четири пъти за последните две седмици, а пък готвачът на семейство Лукас твърдял, че прекарва повечето време от визитата си в пиене на чай и разходки в градината с младата мис Марая.