— Обзалагам се, че мама е много наскърбена — остроумно забеляза Лизи, — че младият доктор не е предпочел Кити.
— Да, но Кити няма намерения да си търси ухажор, колкото и да го желае мама — каза Джейн.
Мисис Гарднър се съгласи, казвайки, че Кити изглеждала напълно незаинтересована от завоеванието на приятелката си Марая и интересът й се изчерпвал само с думите: „Д-р Фолкнър е доста по-малко досаден от мистър Колинс!“
— Което ще рече, че Кити явно одобрява избора на Марая — отбеляза Джейн, но Лизи възрази, че изборът едва ли е направен от Марая, ами по-скоро д-р Фолкнър е този, който е избирал.
Леля им реши да прекрати това сватосване.
— Нека не прибързваме толкова, милички, все още никой не е споменал нищо за годеж, още по-малко пък за сватба — настоя тя, а Лизи се засмя:
— Да, а ние добре знаем, че тези романтични връзки невинаги се развиват, както човек очаква. Не искам обаче да мислите, че не желая доброто на мис Марая. Тя е много приятно момиче и аз искрено се надявам да бъде щастлива.
Джейн и мисис Гарднър се съгласиха и разговорът внезапно приключи, тъй като влязоха Емили и Каролайн, за да съобщят, че обядът е сервиран.
По-късно децата дойдоха да репетират за тържеството, което беше истинско удоволствие за гостите. Когато свършиха с избрания репертоар — повечето от най-хубавите традиционни английски коледни песни — и бяха бурно аплодирани от публиката, състояща се от членове на семейството и прислугата, Елизабет и Джорджиана поканиха четирите деца на Гарднър да се присъединят.
Както десетгодишната Каролайн и седемгодишната Емили, така и Ричард и Робърт, които бяха на шест и на четири години, можеха да пеят чудесно и направиха важен принос към числеността и качеството на хора. Мери с удоволствие помогна при акомпанимента, което даде възможност на Елизабет да седне при гостите, докато Кити беше изцяло погълната от правенето на коледни шапки за децата. Мис Гарднър предложи по-големите деца да държат малки свещи — европейски обичай, който беше харесала по време на пътуването си до Франция.
По-късно, след като шоколадът и кейкът бяха изядени, както си му е редът, Джорджиана убеди Каролайн да изпее една коледна песен и двете избраха нежната „Люлчина песен на Девата“, която почти разплака слушателите. Чудесната работа, която дамите бяха свършили, получи много похвали, а мистър Дарси никога не беше изглеждал толкова щастлив.
Предколедното утро настъпи мразовито и ясно.
След закуска всички, които пожелаха, се облякоха топло и отидоха в гората да събират елови клонки, борови шишарки и бодлива зеленика за украса на стаите и сцената. Малките особено харесаха тази част от подготовката и прекараха целия следобед в правене на гирлянди за прозорците.
Малко преди обяд пристигна д-р Грантли, който се извини за закъснението, но увери всички, че на драго сърце ще се включи в подготовката.
— Изцяло съм на ваше разположение — предложи той услугите си, а Лизи, видяла как Джейн и Джорджиана работят усилено в салона, го изпрати да им помага.
Из цялата къща кипеше трескава подготовка. Бингли и Дарси влизаха и излизаха от стаите, удивени от това, което се случваше. Дарси заяви, че не помни някога в Пембърли да е имало такова оживление.
До късния следобед всичко беше готово. Всички деца бяха доведени и облечени като малки хористи. Огънят в камините гореше ярко и хвърляше отблясъци по тъмното дъбово дърво, по медните съдове и по червените плодчета в гирляндите по стените и прозорците.
До шест часа стаите бяха изпълнени с гости и съседи и всички онемяха от изненада, когато децата влязоха със свещи в ръце. По озарените им лица и в блесналите им погледи се четеше голямо вълнение.
Джейн, Елизабет и Джорджиана ги отведоха до местата им, а после д-р Грантли прочете историята за Коледа от Библията. Това беше чудесно допълнение, предложено от Джорджиана и с радост прието от д-р Грантли. Когато децата започнаха да пеят — отначало малко нервни, но след минута вече по-уверени и много очарователни, сълзите в очите и усмивките по лицата на слушателите говореха достатъчно. Родителите на децата от имението бяха все домашни прислужници, градинари, коняри или най-много дребни фермери. Никога преди децата им не бяха получавали възможност като тази да участват в празненствата в Пембърли. Щом се разбра, основно благодарение на Джени и мисис Ренълдс, че заслугата е основно на мисис Дарси, нейната популярност сред тях нарасна. Когато направиха малка пауза, за да дадат почивка на младите гласчета, Елизабет се приближи до Дарси, който беше седнал до семейство Гарднър. Искаше само неговото уверение, че всичко върви добре, а получи щедри похвали от всички наоколо. Елизабет грейна, а мистър Дарси едва можа да сдържи радостта си. Ако мисис Гарднър беше търсила някакво доказателство за успеха на този съюз, за който тя и съпругът й се чувстваха частично отговорни, сега тя го намери пред себе си, когато Дарси се пресегна и хвана ръката на Елизабет с думите: