Виждайки голямата й тревога, Дарси предложи да си тръгнат рано и те поднесоха извиненията си на домакините. По време на краткото им пътуване към Пембърли той се опита да я успокои. Напомни и, че Джейн не е особено издръжлива и е предразположена към простуда и треска — даде пример с неприятното й разболяване преди две години по време на едно пътуване до Недърфийлд.
Щом се върнаха в Пембърли, Бингли слезе от каретата и се втурна по стълбите към стаята, където Джейн беше останала да си почива, докато Лизи тръгна да търси леля си. Намери я в дневната да пие чай и да си говори с мисис Ренълдс, бяха спокойни и явно нямаше лоши новини. И двете жени се усмихнаха, когато Лизи влетя вътре, сваляйки шапката си. Преди да успее да каже нещо, мисис Гарднър стана и се приближи до нея.
— Седни, Лизи — каза, виждайки неспокойното й изражение. — Джейн ще се оправи.
— Какво каза докторът? — попита Лизи, озадачена от усмивката на леля си. — Кажи ми, моля те, какво става?
Мисис Гарднър заговори внимателно:
— Каза това, което очаквах да каже, Лизи, но нямах право да говоря, докато докторът не я види — сестра ти чака дете.
Елизабет извика, очите й се напълниха със сълзи, тя скочи от мястото си и изхвърча от стаята, после отново влетя вътре, прегърна леля си и мисис Ренълдс и се втурна по стълбите към стаята на сестра си. Намери Джейн седнала в леглото с Бингли до нея, и двамата изглеждаха истински щастливи. Сестрите се прегърнаха просълзени.
Бингли реши да ги остави сами за минута и слезе долу да съобщи на Дарси добрата новина. Те почти не можеха да говорят от вълнението, което ги беше обзело.
— О, миличка Джейн, какъв прекрасен коледен подарък!
— Лизи, не мога да повярвам каква късметлийка съм. Ужасно съжалявам, че толкова те разтревожих! — каза Джейн.
— О, замълчи, страх ме беше, че може да си хванала треска в това лошо време, но леля каза, че е очаквала мнението на доктора. Трябва да кажа, Джейн, мила, че нямам търпения да стана леля.
Гласът на Лизи преливаше от щастие, сестра й се пресегна и стисна здраво ръката й.
— Вече решихме, че вие с мистър Дарси ще бъдете кръстници — каза тя и Елизабет много се зарадва.
Дарси беше толкова щастлив за Джейн и Бингли, че на Елизабет тайничко и се прииска и тя да може да му съобщи такава новина. По-късно тази вечер, приготвяйки се за сън, тя опита да се пошегува с него за това, че ще бъде кръстник на детето на Бингли. Той обаче вече беше усетил намеренията й и отказа да се върже на закачката, казвайки само, че знае колко много означава това за Джейн и Бингли и че двамата ще бъдат чудесни родители.
— Бингли много обича децата и ще бъде отличен баща — отбеляза той.
— Какъвто, сигурна съм, ще бъдеш и ти — каза Елизабет, решена да разбере какво мисли той по въпроса.
Този път Дарси направи точно това, което тя искаше, когато хвана ръката й и каза:
— Разбира се, мидата ми, когато имаме наши деца, без съмнение и двамата ще бъдем отлични родители!
После добави с усмивка:
— Знам, че ще направиш всичко възможно да бъде така.
Следващата неделя времето се беше подобрило достатъчно, за да позволи на семейство Гарднър и семейство Бингли да отпътуват от Пембърли за Лондон, а от там за Недърфийлд Парк и за Лонгборн. Бингли категорично беше отказал да подлага жена си на риска да пътува в сурово време и лоши пътища. Елизабет беше много трогната от изключителната загриженост, която той показваше към сестра й.
Раздялата едновременно и с мисис Гарднър, и с Джейн беше съкрушителна в този момент Лизи осъзна, че остава сама в Пембърли. Изведнъж се почувства самотна без леля си и сестра си, независимо от любящата подкрепа на съпруга си и възхищението и привързаност на сестра му. Това я накара да предложи на Кити да остане, когато Мери си тръгне.
— Можеш да останеш и след като татко пристигне, и да се върнеш в Лонгборн с него напролет — предложи тя и беше малко изненадана от веселата готовност, с която Кити прие, като помоли само да предадат на майка й да опакова две от любимите й рокли и едно боне, които да изпрати заедно с багажа на баща им, когато тръгне за Пембърли.
Елизабет беше доволна. Наскоро с Джейн бяха обсъждали промяната, настъпила в Кити, откакто е разделена от Лидия.
— Да — беше казала Джейн, — и смятам че ако се върне в Лонгборн, мама най-вероятно ще я вземе със себе си на север в Нюкасъл, когато пътува натам през март, и всичко хубаво, което сме постигнали, ще отиде на вятъра.