— Безспорно ще стане така и съм сигурна, че няма да бъде в интерес на Кити да се влюби в човек, с какъвто биха общували Уикъм и Лидия — беше отбелязала Лизи, като, докато говореше, си мислеше, че не бива семейството им още веднъж да се изправя пред катастрофа като тази, която ги беше сполетяла благодарение на Лидия и Уикъм.
Можеше да си представи яростта на лейди Катрин де Бърг и язвителните коментари на Каролайн Бингли, което със сигурност щеше да вгорчи собствения й брак, ако такова обстоятелство изникне отново. Търпението и щедростта на Дарси биха били подложени на сурово изпитание и нито той, нито Бингли щяха да се чувстват добре, ако се опитват да оправдават друга глупост, направена от сестрите им.
За Кат също щеше да бъде далеч по-добре да завърши развитието си, влизайки в общество, далеч по-добро от онова, които заблудената й сестра можеше да й осигури в Нюкасъл. Колкото и да е странно, Кити беше стигнала до същото заключение, защото прекарваше много време с Джорджиана, упражнявайки се на пианото, помагайки й в музикалните й занимания и детския хор.
Елизабет се разрида при раздялата си с Джейн — бяха се сближили дори повече, от както се бяха омъжили, и предчувствието, че Джейн вероятно нямаше да се върне за сватбата на Розамънд Камдън и Джеймс Фицуилям по-късно тази година, много я натъжи.
Дарси забеляза колко е разстроена, и реши да успокои двете сестри с обещанието, че със сигурност ще посетят Недърфийлд скоро. След много сърдечни прегръдки и целувки, и обещания с надежда да си пишат едва ли не веднага, те заминаха, изпратени със сълзи на очи от всички, защото дори слугите се бяха привързали към прекрасната мисис Бингли. С благия си характер и внимателно отношение тя беше спечелила обичта им.
Малко след тях потегли и каретата на семейство Гарднър с мистър и мисис Гарднър, Мери и децата на Гарднър, надвесени през прозорците, изпратени със също толкова прегръдки и сълзи. Когато двете карети се изгубиха в далечината и Елизабет обърна поглед настрана, до нея беше съпругът й. Без дори да се опитва да скрие сълзите си, тя хвана ръката му и двамата влязоха заедно вътре.
Глава четвърта
Писма
През следващите месеци много писма пропътуваха разстоянията между Пембърли, Лондон, Недърфийлд Парк и Лонгборн. Изминали бяха само няколко дни и Елизабет закопня да хване писалката. В будоара й с изглед към парка тя размишляваше върху всичко, което я заобикаляше в Пембърли. Не бяха просто годините традиция и семейна истории, нито изключителните съкровища на предците на Дарси, нито присъствието на армията от прислужници и наематели, които се отнасяха към съпруга й с толкова много преданост и респект. Беше много повече от това — усещането за сигурност, заобикалящите и изтънченост и хармония доминираха над всичко и успокояваха всекидневните грижи, като създаваха стабилност. Това беше същата онази стабилност, която тя беше започнала да цени у съпруга си, с неговото непоколебимо постоянство в поведението, резултат от чувството му за достойнство и отговорност. Заедно с постоянството и нежността на взаимната им любов и уважение, това беше идеалът, за който Елизабет само беше мечтала някога.
Нямаше съмнение обаче, че обичната й сестра много й липсваше. В писмото си до нея се беше опитала да предаде мислите си с думи:
„През многото изминали часове се опитвах да си представя как най-добре да ти предам, мила ми Джейн, усещането за загуба, което чувствам след заминаването ти от Пембърли. Всяка вечер, откакто ти и любимите ми леля и чичо ни напуснахте, оставаме за кратко на масата след вечеря, после ставаме и се качваме в дневната на горния етаж и после с копнеж говорим за изпълнените със смях дни, които наскоро отминаха. О, Джейн, толкова ни липсвате и на двама ни. Дарси обеща, че скоро ще ви посетим — вероятно, когато татко се върне в Лонгборн. Няма нужда да ти казвам как копнея да те видя отново. Междувременно не бива да оставям у теб впечатление, че сме потънали в тъга и отчаяние, защото това не би било честно спрямо усилията на мистър Дарси да ангажира вниманието ми по най-разнообразни начини. Утре се надяваме времето да бъде добро, както днес, което означава само студено и сухо, вместо студено и влажно, защото сме поканени на прием в чест на дука на Уелингтън в имението на графа на Ликфийлд в Стафърдшър. Организират празненство в чест на дука, заради великолепните му постижения при Ватерло и на други места, след като сега войната е вече свършила. Семейството в Пембърли има отколешни взаимоотношения със семейство Ейсън, роднини на графовете от Ликфийлд. Мисис Ренълдс ми каза, че бащата на Дарси, който се е радвал на голяма обич и уважение, е бил близък приятел на покойния граф.