Дарси обеща, че след това ще посетим Ликфийлд, където е роден любимият ми д-р Джонсън, за да присъстваме на хоров рецитал във великолепната катедрала тим. Това е удоволствие, за което само бих могла да мечтая, миличка Джейн, и на което ще се наслаждавам двойно повече, знаейки, че Дарси ще го сподели с мен. Той има отличен усет за музиката и често помага на нас двете ни с Джорджиана в разчитането и изпълнението на някои от новите европейски произведения. Това е особено добре за мен, тъй като моите познания в областта на музиката са по-скоро познания на самоук, както знаеш, и не особено обширни. Джорджиана и д-р Грантли ще ни придружат; въпреки че не са поканени на приема, те ще посетят замъка и Хай Хаус е Стафърдшър. Д-р Грантли изключително много се интересува от църковна музика, а Джорджиана му помага с материалите от колекцията в Пембърли и той много цени интереса й към работата му.
Надявам се да ми простиш, мила ми сестрице, ако споменавам това с известна тревога, но се опасявам, че Джорджиана има опасност да се влюби в д-р Грантли. Не съм споменавала и дума за това си подозрение пред никого, освен пред теб, затова те моля и ти да не го споделяш с никого. Не ме питай дали чувствата й са споделени, скъпа Джейн, защото д-р Грантли е с една година по-възрастен от Дарси, а тази възраст и присъщата й зрялост дават възможност на човек да запазва чувствата вътре в себе си. Джорджиана — по-млада от Кити, е на такава крехка възраст, че той вероятно не би желал да я окуражава по никакъв начин. Ако съпругът ми знае нещо за това, не ми го е показал, но аз съм сигурна, че е забелязал, че са заедно по много часове всеки ден. Нека оставим това, докато се срещнем — дотогава може да има още какво да се каже, а възможно е и да няма, тъй като д-р Грантли се завръща в колежа си в Оксфорд напролет. Сега трябва да свършвам, но ще ти пиша отново, когато се върнем от Стафърдшър. Предай обичта ни на Бингли и, мила ми Джейн, умолявам те, грижи се за себе си. Винаги си в мислите ми.
Когато се върнаха от Стафърдшър, Елизабет намери две писма да я чакат. Първото, от баща й, тя очакваше от известно време, тъй като мистър Бенет беше приел поканата на Дарси да посети Пембърли през новата година. Елизабет беше много щастлива да прочете, че най-накрая той идва, след като се беше уверил, че мисис Бенет е заминала безпрепятствено за Нюкасъл. Той молеше Елизабет да каже на съпруга си, че пощенската кола ще пристигне в Ламбтън в събота сутринта, тъй като Дарси беше предложил да изпрати карета за него.
„При все че съжалявам, че отложих визитата си в Пембърли, смятам, скъпа моя, че ще се съгласиш, че съм го направил за добро, защото, изчаквайки майка ти да замине за Нюкасъл с камериерката си, съм спестил на сестра ти Джейн старанията да забавлява и майка ти, и Мери в продължение на няколко седмици. Бих се почувствал виновен, ако не бях направил това, и нямаше да се наслаждавам на престоя си при теб толкова, колкото ми се иска. Мери замина за Недърфийлд Парк, а Хил и Джон ще наглеждат Лонгборн, докато аз се възползвам от Дарбишър като цяло и от Пембърли в частност. Моля те, кажи на съпруга са, че очаквам с огромно нетърпение да се заровя в забележителната му библиотека, за която имам такива отлични отзиви.“
Елизабет изтича да намери съпруга си и да му предаде новината. Намери го в дневната да чете писмо от мистър Гарднър, който им благодареше за гостоприемството по Коледа и настояваше да помислят за пътуване до Лондон, за предпочитане преди да отидат в Недърфийлд през пролетта. Когато му подаде писмото от баща си, Елизабет беше доволна да види искреното удоволствие, с което той го прочете. Сетне, обръщайки се към нея, каза:
— Ето така, мила моя, знаех си, че скоро отново ще се усмихваш. Зная колко много ти липсваше баща ти — вече изглеждаш по-добре.
Елизабет знаеше, че е искрен, независимо от закачливата нотка в гласа му.
— Ще помоля Хобс да приготви каретата и да го посрещне, освен ако ти и Кити не искате да отидете също.
Елизабет се замисли, но реши, че предпочита да изчака баща си в Пембърли с Дарси до себе си. Каза го и по одобрителната му усмивка разбра, че това е бил правилният избор.
Чаят беше сервиран и докато другите останаха долу, Елизабет взе своята чаша и се качи на горния етаж, нетърпелива да прочете второто писмо, което беше получила, в уединението на собствената си дневна. По почерка се досети, че е от Шарлот, а пощенското клеймо беше от Хънсфорд. С радостна възбуда, още преди да го е отворила, предположи, че Шарлот със сигурност трябва да има новини от Розингс, където лейди Катрин вероятно е дала прием по Коледа, на който са присъствали и са й засвидетелствали подобаващо уважение сестрите Бингли и мистър Колинс.