След като го отвори, Елизабет го прочете бързо от край до край и после го препрочете, както беше свикнала да прави, когато искаше да се наслади на удоволствието от писмо от някой любим човек. Първите няколко параграфа съдържаха всякакви подробности, свързани с разни неща от домакинството, а после имаше новини от имението на лейди Катрин де Бърг.
Ето какво пишеше Шарлот:
„Скъпа Елайза,
Вероятно няма да се изненадаш, ако ти кажа, че бракът ти с мистър Дарси не срещна одобрението на леля му. Тя като че ли смята, че си го направила нарочно или за да се подиграеш с волята на Нейно благородие. Това беше становище, с което, изглежда, мисис Хърст и мис Каролайн Бингли явно бяха готови да се съгласят, въпреки че трябва да се каже, че мистър Хърст не желаеше да бъде замесван. Той споделяше мнението, че мистър Дарси «е хвърлил око на мис Елайза Бенет още от деня на бала в Недърфийлд», което пък хвърли всички в недоумение. Ще останеш доволна, струва ми се, да разбереш, че мистър Колинс и аз твърдо останахме настрана от каквито и да било злословия за вас и когато ми се удаде възможност, аз отбелязах пред мис Бингли, че съм сигурна, че и брат й, мистър Бингли, и неговият приятел, мистър Дарси, са смятани за изключителни късметлии, че са се оженили за две от най-красивите дами в графството“.
— О, Шарлот, обзалагам се, че никак не е останала доволна — каза си Лизи през смях, представяйки си сцената в Розингс, и забавлявайки се със смущението, което това е причинило на мис Бингли, според описанието на Шарлот.
За Елизабет беше доста трудно да бъде добронамерена към сестрите Бингли поради отношението им към Джейн миналото лято. Така и не можеше да си обясни как е възможно брат им да бъде така благороден и искрен джентълмен, при положение че е израснал заедно със сестрите си, чиято несговорчивост и абсолютно себелюбие бяха трудни за скриване. Не можа да сдържи смеха си, когато прочете за реакцията на лейди Катрин при провалените й планове да покани племенника си Джеймс Фицуилям в Розингс за Коледа.
„Нейно благородие се оказа много разочарована, когато на Бъдни вечер пристигна съобщение, че племенникът й Джеймс Фицуилям, брат на полковник Фицуилям, е задържан на север и не може да се върне в Кент за Коледа. Мистър Колинс опита да разбере защо лейди Катрин толкова държи той да бъде тук, но се оказа, че никой не знаеше.“
Припомняйки си разказа на Дарси за плановете на лейди Катрин за племенника й, Елизабет звънко се изсмя. Когато Дарси се появи, тръгнал да я издирва, Елизабет вече беше стигнала до последната страница на писмото на Шарлот:
„Основната причина, поради която ти пиша, скъпа Елайза, е за да ти кажа, че ще бъда в Лукас Лодж от началото на март до раждането на милото ми детенце през май и вероятно още месец след това. Обичните ми родители ме помолиха да остана и мистър Колинс е съгласен с мен, че ще се чувствам много по-сигурна с д-р Джоунс, който полага грижи за почти цялото ни семейство, отколкото с доктора, препоръчан ни от лейди Катрин. Отново ще кажа, че се съмнявам, че Нейно благородие е останала доволна от решението ми, но съм убедена, че трябва да направя така, както смятам за добре.“
Елизабет нададе радостен вик, сякаш да насърчи Шарлот за открито предизвикателното й поведение и тъй като Дарси стоеше и я гледаше в недоумение, тя го запозна с причината за това задоволството. Подаде му писмото, след като беше прочела и последния параграф, в който приятелката й изразяваше желание Лизи непременно да й отиде на гости, когато дойде в Лонгборн. Елизабет знаеше за състоянието на мисис Колинс, защото беше чула за него на собствената си сватба през октомври, но сега към радостта й се прибави новината, че Шарлот ще си идва в Лукас Лодж, при това вероятно без досадния си съпруг, така че срещата им щеше да бъде истинско удоволствие.
— Ще бъде почти както навремето — каза тя, а мистър Дарси, който винаги беше хранил добри чувства към кротката, чувствителна и изстрадала Шарлот, се съгласи.
И двамата се посмяха на новините от Розингс, особено на забележката на мистър Хърст по отношение на Дарси и Елизабет и на разказа на Шарлот за раздразнението на лейди Катрин от това, че племенникът й не е дошъл.