Мистър Бенет пристигна в Пембърли в събота сутринта, след като каретата беше изпратена да го вземе от странноприемницата в Ламбтън след закуска. Елизабет го очакваше заедно с Дарси и Кити. Тя добре съзнаваше, че това е първият път, в който баща й посещава Пембърли и първият път след сватбата, в който тя и мистър Дарси трябваше да го посрещнат заедно.
Въпреки зимния студ Пембърли изглеждаше великолепно на фона на зимното небе и Лизи се надяваше, че баща й, чийто усет към изкуството и литературата беше повлиял на собствения й вкус, ще забележи елегантността на линиите и пропорциите на красивата къща. Не остана разочарована. Още със слизането си от каретата той прегърна дъщерите си — Лизи прегърна два пъти, направи комплимент на Кити колко добре изглежда, а после се обърна към мистър Дарси, който сърдечно го поздрави и го приветства с добре дошъл в Пембърли. Мистър Бенет отвърна с искрено вълнение:
— Имате прекрасно имение, мистър Дарси — не са много местата, които успяват да не изглеждат мрачни и студени през зимата; Пембърли със сигурност е едно от тях. Паркът с тези вечно зелени дървета няма нищо общо с оголените пейзажи, които видях по пътя си насам.
На Дарси определено му стана приятно и след като покани госта си вътре, обясни, че и паркът, и градините на Пембърли са създадени с любов от покойната му майка.
Елизабет и Кити, вървящи близо зад тях, си размениха погледи и се усмихнаха. Припомниха си, че баща им беше този, който имаше отношение към оформлението на парка на Лонгборн, докато мисис Бенет не показваше никакъв интерес към него. Когато влезе вътре, мистър Бенет се обърна отново към любимата си дъщеря:
— Лизи, изглеждаш толкова добре, трябва да похваля съпруга ти. Мистър Дарси, поздравления — кълна се, че никога не съм виждал Лизи толкова лъчезарна. Семейният живот очевидно се отразява добре и на двете ви с Джейн — видях ги с Бингли, преди да напусна Лонгборн, и мога да кажа, че изглеждат чудесно.
Смутена от шеговитата забележка на баща си, Лизи се обърна към съпруга си и го подкани да не й обръща внимание, но Дарси, в духа на настроението на мистър Бенет, беше решен да се включи в играта.
— Благодаря Ви, сър, напълно съм съгласен с Вас — не съм виждал Лизи по-красива, отколкото е сега. Не мога да приема обаче, че заслугата е изцяло моя — откакто получихме Вашето писмо със съобщението, че ще ни гостувате, тя е по-щастлива от всякога.
Елизабет поруменя — най-вече от удоволствието да чуе с каква лекота и галантност съпругът й и баща й си разменяха тези любезности. И все пак в тона на Дарси имаше уважение и почит, които й доставяха истинска радост.
По-късно тя писа на Джейн:
„Не мога да ти опиша топлотата и искреността, с които мистър Дарси посрещна татко. И в разговорите, и с поведението си — във всяко едно отношение беше толкова отзивчив и толкова толерантен към татко, без каквато и да било намеса от моя страна. Говорихме си толкова много, Джейн. Ти знаеше ли, че татко е толкова загрижен за това, че децата на много фермери арендатори остават неуки? На вечеря към нас се присъединиха д-р Грантли и Джорджиана, а татко изрази гнева си, че макар Британия да «прелива от национална гордост» след войната с Наполеон, за децата на хората от народа има само посредствени и лоши училища и само синовете на богатите са привилегировани. Изненадващо д-р Грантли и мистър Дарси също се съгласиха с татко, а Дарси дори каза, че баща му някога е искал да открие училище за децата на арендаторите в Пембърли, но срещнал съпротивата на тогавашния свещеник на Кимптънската енория, който вероятно го е приел като заплаха за властта на църквата, която осигурява само неделно училище.
Замислих се за това, Джейн, и смятам да попитам Дарси дали не можем да опитаме отново, тъй като сега в Кимптън нямаме енорийски свещеник. Би било хубаво да имаме училище за децата в имението.
Мила Джейн, когато си мисля как ние сме научени да обичаме четенето, ми става много мъчно, че толкова много дечица остават напълно необразовани. Д-р Грантли изтъкна, че учените в Оксфорд са основно синове на заможни хора и всички ценят учението високо. Но много от великите ни мъже са самоуки, а за наш срам само няколко жени са образовани въобще. О, мила ми Джейн, изглежда, се увлякох, прости ми, но беше толкова вълнуващ ден. Татко е доста уморен от пътуването и се оттегли в стаята си, но се надява утре рано да се събуди бодър, защото Дарси обеща да го разходи с каретата из парка и да му покаже голяма част от околностите. Ще продължа това писмо по-късно, когато се надявам да бъда по-сигурна относно плановете ни за Лондон.