Довършвайки накратко писмото си до Джейн, тъй като трябваше да се подготвя за път, Елизабет спомена за интереса на Кити към дейността на малката църква в Пембърли и добави, че вероятно пасторът е също толкова важен обект на интерес, колкото и делата в енорията. „Той е много възпитан и разумен младеж и мистър Дарси го харесва“ — писа тя, но настоя Джейн да не споделя за това с никого, докато не се срещнат и не говорят лично. Към Шарлот Елизабет беше особено мила, тъй като чувстваше, че дължи на приятелката си от детинство специално отношение. Приятелството им беше разклатено, когато Шарлот се омъжи за мистър Колинс, и Елизабет имаше нужда да поправи стореното.
Тя писа:
„С такова нетърпение очаквам да се видим, мила Шарлот. Дано даде Бог да се срещнем през май, преди да се роди бебето ти, и ще можем да си говорим надълго и нашироко, както правехме някога. Бог да те благослови!
Глава пета
Роднини и приятели
През пролетта на 1816 г. Лондон беше кипящ от живот и вълнуващ град и политически, търговски, социален и културен център. Много хора идваха тук за търговски дела, да установят политически и социални контакти или просто да видят и бъдат видени на правилните места с правилните хора.
За Дарси и Елизабет идването в големия град означаваше много повече от това. Въпреки че Дарси имаше търговски дела за уреждане, а Елизабет възнамеряваше да понапазарува в модните магазини, които леля й, й беше препоръчала, основното, което ги вълнуваше, беше да се порадват на компанията на семейство Гарднър, с които споделяха изключително удовлетворяващо приятелство. Било то в разговорите по работа, било то в забавленията из околностите на Лондон, и Дарси, и Елизабет се чувстваха прекрасно с мистър и мисис Гарднър. По отношение на нещата, засягащи тях или семействата им, можеха да говорят честно и открито, тъй като помежду им имаше силно чувство на доверие и искрена загриженост.
Дарси и мистър Гарднър трябваше да обсъдят едно предложение за разширяване на общата им търговия, основано на информация, дадена от Фицуилям за възможностите, включващи вноса на чай и подправки от източните колонии в Индия и Цейлон.
Въпреки че Дарси имаше малък опит в търговските дела, той беше достатъчно прозорлив, за да види посоката, в която се движеше британската търговия, и тъй като не беше вече заслепяван от снобизъм, намираше работата с практичния и дружелюбен мистър Гарднър за благодатна и много интересна. Предпочиташе да остави същинската организация и управлението в ръцете на мистър Гарднър, но живо се интересуваше от това как вървят делата. Освен това Дарси беше наясно с последствията от все по-стремителното разрастване на индустрията и търговията в Англия. То сериозно го притесняваше.
Веднъж след вечеря той захвана темата за новите производства, развиващи се из страната:
— Знаете ли — подхвана той тихо, — че има фабрики, открити на места като Шефийлд и Бирмингам, които наемат малки деца? Получих писмо от Фицуилям, който с ужас разказва за детския труд в колониите. Питам се дали знае, че това се случва и тук, в самото сърце на Англия.
Елизабет и мисис Гарнър си размениха погледи. От изражението и тона на Дарси ставаше ясно, че говори напълно сериозно. Мистър Гарднър се обади предпазливо, изразявайки съмнение, че може би тази практика не се е разпространила навсякъде.
Но Дарси продължи:
— Разбирам, че е много често срещана в обработката на памук — каза той, добавяйки с известен сарказъм: — Смята се, че децата са достатъчно малки, за да пропълзяват под машините и да ги почистват.
Чувайки възклицанието на Елизабет, той погледна към нея и добави:
— Знам го от сигурен източник, мила. Така е, изглежда невероятно, но е истина. А освен това научих, че из цяла Средна Англия и на места в Усет Райдинг и Чешър всичко е почерняло от изкопи и дим, а пълноводните потоци са затлачени с химикали за чистене на вълна и багрила.
Звучеше ядосан и мистър Гарднър, осъзнавайки, че Дарси винаги е бил пристрастен по отношение на природата, се съгласи, че всичко това е много обезпокоително. Елизабет и мисис Гарднър отначало запазиха мълчание, но после се включиха в подкрепа на Дарси, при което се оказа, че гостът им — банкер, беше твърдо на мнение, че това е бъдещето.