По отношение на последното, спор нямаше и затова решението беше взето. Кити щеше да остане. Усмивките, изписани на лицата на всички, доказваха всеобщото им въодушевление.
Тази неделя, след Вечерня, мистър Дженкинс остана за вечеря. Явно беше, че той и Кити имаха много неща да си кажат, и то не само във връзка с хора. След като се прибра в стаята си тази вечер, Елизабет не можа да се сдържи да не попита Дарси дали е забелязал нарастващата им близост, при което той веднага се усмихна и каза:
— Разбира се, че съм, милата ми, трябва да съм сляп, за да не забележа. Мисля, че без притеснение можем да кажем, че мистър Дженкинс сериозно се е увлякъл, а пък и Кити не е напълно безразлична.
При все, че усещаше закачливия му тон, Елизабет беше впечатлена от точността на наблюденията му. Чудеше се как е възможно да не е забелязал същите признаци и в отношенията между сестра си и приятеля си д-р Грантли. Всъщност той не беше казал нищо за тях, а пък и Лизи не искаше да се меси.
Към Кити обаче той беше дори по-щедър в похвалите си, отколкото беше баща й, като откровено признаваше, че е бил твърде строг в първоначалното си критично мнение за нея, тъй като е твърде млада и характерът й е все още твърде неоформен, за да бъде съдена. Елизабет беше приятно изненадана от думите му:
— Кити се превръща в едно много приятно младо момиче. Джорджиана я харесва много и съм уверен, че при малко контрол и по-зряло влияние в живота й ще изненада всички ни.
Елизабет беше толкова смаяна от това изказване, че пропусна да се възползва от момента и да го попита дали смята, че мистър Дженкинс може да бъде достатъчно зряло влияние, защото тъкмо в този момент той вече се обърнал и я беше придърпал в обятията си, сякаш за да даде знак, че са говорили достатъчно за другите и той би желал да се съсредоточи върху себе си.
Два дни по-късно д-р Грантли отпътува за Оксфорд, след като беше изказал благодарност на всеки по отделно и се беше сбогувал с най-добри пожелания и обещание да дойде отново.
Лизи напразно беше очаквала някакъв знак, че двамата с Джорджиана са постигнали съгласие — знак така и не се появи. „Може пък, след като са прекарали толкова време заедно — мислеше си тя, — да са стигнали до извода, че не са подходящи един за друг.“ В крайна сметка той беше по-възрастен от Дарси, а Джорджиана приемаше брат си едва ли не така, сякаш и беше баща. Нямаше никакъв намек за тъга при раздалата им, нито следа от по-специално приятелство, с изключение единствено на милата й усмивка в момента, в който той се обърна да им помаха за последно, преди да се качи в каретата, с която щеше да стигне до Ламбтън, за да се прехвърли на пощенската кола там. Елизабет трудно можеше да скрие разочарованието си. Дарси не беше казал нито дума, Джорджиана също.
В писмото до леля си Гарднър, тя даде израз на объркването си:
„Не мога да повярвам, че след всички тези седмици, през които прекараха толкова време заедно, не се е появила някаква близост помежду им. Отначало я смятах за твърде млада, за да го оцени, но колкото повече ги наблюдавах, толкова повече интереси сякаш започваха да споделят и толкова повече изглеждаше, че си подхождат. Наистина съм разочарована, мила ми лельо, че Дарси не проговори за това въобще, въпреки, че ми е неприятно да го кажа.
Вероятно наистина трябва да не се занимавам с това и да не се тревожа, но, както знаеш Джорджиана вече е изживяла едно голямо разочарование, когато е била на петнадесет, и аз много бих се радвала да я видя с някой, който държи на нея, а д-р Грантли безспорно е такъв човек. Нищо подобно обаче не се случи — той си замина за Оксфорд и няма да го видим няколко месеца.
Що се отнася до мен, време е да се съсредоточа върху пътуването до Недърфийлд, което се надявам всичко да бъде наред със скъпата ми Джейн и с Шарлот. Бях забравила, че Лидия трябва да роди съвсем скоро — трябва да се молим за леко раждане и при нея. Вероятно скоро ще имам новини и за Кити. Татко ще пътува с нас за Лондон и предполагам, че мистър Дженкинс ще реши да заяви намеренията си преди неговото заминаване.“
Две седмици по-късно, в следобеда преди да потеглят за Лонгбърн заедно с мистър Бенет, Кити се приближи към Елизабет в нейната дневна. Беше забележително спокойна, макар и леко поруменяла, здраво стиснала ръцете си една в друга. Елизабет веднага разбра, че е дошъл моментът на истината. Предположи, че мистър Дженкинс може да й е направил предложение. И беше права. Наистина й беше предложил сутринта на връщане от църквата и Кити беше приела, Елизабет беше озадачена от лекотата, с което го беше направила, въпреки че се радваше за нея. Протегна ръце към сестра си, но Кити, вместо да ги поеме, още по-здраво стисна своите и каза: