След вечеря мистър Бенет се оттегли в библиотеката, предупреден от Елизабет да очаква мистър Дженкинс.
— Ако се отнася за Кити, мила моя, трябва да кажа, че съм съгласен. Той изглежда напълно порядъчен и чувствителен младеж, още повече, че знае, че Кити няма собствено наследство.
Елизабет отбеляза, че според нея той няма някакви предразсъдъци за това и информира баща си за намесата на Дарси по въпроса. За момент той се замисли, после се усмихна широко и каза:
— Мили Боже, Лизи, какво ще каже майка ти, когато разбере, че съм сватосал Кити, докато тя е била в Нюкасъл?
Мистър Дженкинс отиде в библиотеката и много скоро се върна със съобщение за Кити — баща им искал да ги види и двамата. Кити все още не се беше успокоила, но мистър Бенет, виждайки сълзите й, й каза, че е добро момиче и заслужава добър съпруг. Добави, че е уверен, че мистър Дженкинс ще се грижи за нея по-добре, отколкото собственият й баща го е правил през изминалите осемнадесет години. Преди Кити да възрази, той ги отпрати.
— Помни, миличка, че сестрите ти Джейн и Лизи са най-добрите ти приятелки и най-добрите ти примери. Ако трябва да благодариш на някого за сегашното си щастие, можеш да благодариш на тях.
Мистър Бенст, мистър Дарси и Елизабет потеглиха за Лонгборн на следващата сутрин. Тръгнаха ден по-рано, отколкото се очакваше, за да могат да видят имота в Лестършър и да се отбият у семейство Гарднър в Лондон.
И това сбогуване не мина без сълзи, но истинска тъга нямаше. Кити и Джорджиана бяха станали като сестри, тъй като бяха на възраст, в която младите момичета обичат да си споделят една с друга и копнееха за достатъчно време, което да прекарат заедно насаме, Елизабет вече беше уведомила мисис Ренълдс за сгодяването на Кити за мистър Дженкинс. Тя не беше изненадана, тъй като прислугата в Пембърли го очакваше от известно време. Мисис Ренълдс обеща да се грижи добре за двете дами. Мисис Ансли, която беше ходила на гости при приятели, се беше върнала, така че момичетата оставаха в отлични ръце. Стабилността и сигурността на Пембърли и всичко, което следваше от тях, бяха дали на Елизабет увереност, която тя особено ценеше — също както бракът с Дарси й беше дал емоционалното удовлетворение, за което беше копняла през целия си живот. Когато като девойка беше мислила върху брака, често се беше колебала дали мечтите й за страстна връзка могат да бъдат реализирани. Това я беше направило предпазлива и дори недоверчива към ухажорите. И въпреки това в топлата и щедра любов на Дарси, Елизабет беше намерила пълно щастие.
Докато пишеше писмо до леля си Гарднър, Елизабет си спомни преломния момент в живота й с Дарси, когато чувствата им бяха споделени:
„Не че някога съм се съмнявала в правилността на решението си, но това, че преминах през много противоречиви емоции във връзката си с него в продължение на една година, ме направи неспособна първоначално да подредя чувствата си. Днес обаче, когато се отдалечавам от Пембърли, вече познавам силата и добротата на съпруга си и любовта, която споделяме, е самият център на тези чувства и тя ще ни съпътства, без значение къде отиваме или какво ни поднася съдбата. Знам, че ще разбереш, мила лельо, защото ти самата си благословена с щастлив брак. Моля се това, което чувствам сега, да е началото на подобно бъдеще и за нас с Дарси.“
Писмото беше изпратено от Лондон и изненада мисис Гарднър, пристигайки ден след като самите Дарси и Елизабет бяха вече на Грейсчърч Стрийт. След като го прочете обаче, тя безпогрешно разбра защо е било написано.
Глава шеста
Семейни дела
Елизабет чакаше с нетърпение да види имота в Лестършър, макар и само заради това, че беше достатъчно близо до Пембърли и щеше да позволява чести гостувания. И мистър Дарси, и мистър Бингли бяха напълно наясно с близката и много емоционална връзка между съпругите си. И добре оценяваха това, че сегашното разстояние помежду им е изпитание и за двете. Съпругът на Джейн отдавна беше обещал да търси разрешение на тази ситуация, възнамерявайки, когато изтече договорът за наема, да се преместят от Недърфийлд Парк в къща, която да бъде купена за техен семеен дом. Това, че беше потърсил помощта на Дарси за намирането на подходящо имение, беше знак за доверието към вкуса и преценката на приятеля му, както и за решителността му да се сдобие с най-добрата собственост, която може да си позволи.