— Кажи ми, Лизи, какви са новините за Кити? Не мога да повярвам, че вече е сгодена за мистър Дженкинс.
Елизабет взе да разказва и тя отначало не можеше да повярва, но когато чу всичко, включително и за добрината и щедростта на мистър Дарси към младата двойка, се разплака от щастие и прегърна Елизабет:
— О, Лизи, да знаеш колко се радвам, че не направи грешката да се омъжиш за Уикъм и изчака мистър Дарси! Колко съм благодарна, че и двете сме благословени с добри и щедри съпрузи! Горката Шарлот в Лукас Лодж — скоро ще ражда и по всичко личи, че ще бъде далеч от мистър Колинс. Не бих могла да понеса да бъда разделена от Бингли в такъв момент, и не мога да не си мисля, че трябва да е толкова трудно да си сама.
— Не и когато имаш глупак за съпруг — каза Елизабет язвително, все още ядосана, че скъпата й приятелка Шарлот беше направила толкова голям компромис с възможностите си за достоен и щастлив брак, омъжвайки се за глуповатия мистър Колинс. — Можем да се отбием да я видим утре. Ще изпратя съобщение, когато татко се върне в Лонгборн, че ще я посетим по-късно.
В приказки и планове времето отлетя бързо — долу беше сервиран обядът и Бингли, който беше научил от хубавите думи на Дарси и тъст си за безспорните предимства на Ашфорд Хаус, се качи при дамите да ги подкани да се присъединят към тях.
Веднага след закуската на следващия ден Мери, която беше на гости в Недърфийлд от Коледа насам, и баща й заминаха за Лонгборн. Мистър Бенет беше харесал престоя си на север, но въпреки това нямаше търпение отново да седне до собствената си камина и в собствената си библиотека. И тъй като за негово щастие жена му беше все още при Лидия в Нюкасъл, перспективата за пълна тишина и спокойствие в Лонгборн много го привличаше.
Елизабет изпрати бележка на Шарлот, която Джон трябваше незабавно да предаде, защото дамите възнамеряваха да й гостуват по-късно за следобедния чай. Шарлот не беше виждала скъпата си приятелка Елизабет от девет месеца и беше много развълнувана, че ще ги посрещне с Джейн следобед. Едва-що бяха слезли от каретата и тя изтича навън да ги поздрави, възхищавайки се и на двете и интересувайки се как е Елизабет. Размениха си прегръдки и топли поздрави.
— Скъпа Елайза, изглеждаш невероятно добре! Какъв прекрасен тоалет! Виж я само, Марая, не е ли истинска дама? — подхвана Шарлот, а младата Марая Лукас, която за последен път беше виждала Лизи на сватбата й, сега беше изцяло запленени от нея, зяпнала с широко отворени очи.
Тя кимна в знак на съгласие с по-голямата си сестра, но беше нетърпелива да чуе новините за Кити, разочарована, че приятелката и не е с тях сега. Новината, че Кити ще се сгодява и по Коледа вероятно ще се омъжва, беше изненада и за двете момичета.
— Кити сгодена! — възкликна Марая. — А се кълнеше, че никога няма да се омъжи, след като Лидия… — и замлъкна, притеснена, че беше отворила забранената тема за бягството на Лидия с Уикъм.
Но Елизабет вече не се притесняваше от тази тема и докато Джейн леко се изчерви, тя се засмя и подмина казаното с думите:
— Ами явно си е променила мнението, след като вече почти година е далеч от вятърничавото влияние на Лидия. Повярвайте ми, станала е напълно неузнаваема и зряла млада дама. Уверявам те, Марая, че е напълно преобразена и ние всички много се гордеем с нея.
Самата Шарлот беше изненадана от новината, която Елизабет съобщи, но за разлика от по-малката си сестра, благодарение на собствената си кротка мъдрост, си даде сметка как отличните бракове на Елизабет и Джейн и възможностите за нови контакти, открити пред тях, бяха помогнали и на Кити.
Когато накрая задоволиха изцяло любопитството на Марая за Кити и мистър Дженкинс, Елизабет и Джейн бяха поканени от Шарлот в салона, където им беше сервиран превъзходен чай. Шарлот каза, че лейди Лукас не се чувства много добре и се извини за отсъствието на майка си, а сър Уилям се очакваше да дойде по-късно, тъй като беше на лов в едно от съседните имения.