Междувременно Шарлот настоя да й разкажат всичко.
— Елайза, малко преди да напусна Хънсфорд, лейди Катрин съобщи, че ти и мистър Дарси не само сте я разочаровали с вашата женитба, но сега сте отговорни и за провалянето на плановете й за другия й племенник Джеймс Фицуилям, братовчедът на Дарси. Така ли е наистина?
Дори Шарлот не можеше да остане равнодушна и изгуби контрол, когато й казаха за неуспелите планове на лейди Катрин да сватосва племенника си Джеймс и Каролайн Бингли.
— Мис Бингли? — Шарлот не можеше да повярва на ушите си. — О, Елайза, ние се срещнахме с нея и сестра й мисис Хърст. Моля те да ме извиниш, Джейн, но както разбирам, не си напълно безкритична към зълва си.
Джейн кимна и се усмихна, за да покаже, че не възразява на тази забележка, а Шарлот продължи:
— Та както казвах, тя беше в Розингс на Коледа и, боже опази, беше невъзможно да й се угоди. Все нещо не й беше наред, въпреки че не смееше да го каже на лейди Катрин. Но Елайза, честно ти казвам, не мога да си я представя като негова съпруга.
Двете сестри се съгласиха, че също не могат да си я представят, изтъквайки, че са се срещнали с Джеймс Фицуилям и бъдещата му съпруга Розамънд Камдън и не биха могли да повярват, че лейди Катрин може да му намери по-добра съпруга.
— Ако изникне възможност, Шарлот, може би ще искаш да успокоиш Нейно благородие. Мистър Дарси и аз нямаме нищо общо с този съюз — те си бяха вече сгодени, преди да ги срещнем на Коледа — каза Елизабет със закачливо пламъче в очите. — Едва ли ще си промени мнението за мен, но пък току-виж взела, че разбрала, че още един от племенниците й е достатъчно зрял, за да се погрижи сам за брака си без нейна намеса.
От намека й Шарлот разбра, че има някакви по-ранни опити лейди Катрин да се меси, където не й е работа, и беше решена да чуе историята. Елизабет, която беше отличен имитатор, им достави удоволствие с толкова живо описание на визитата на лейди Катрин в Лонгборн и усърдните й усилия да накара Елизабет никога да не приема мистър Дарси, че истински ги разсмя.
Шарлот, чието възхищение към приятелката й ставаше все по-голямо, докато слушаше, призна, че не се е смяла така от месеци.
— Чудя се как да остана сериозна, когато се върна в Розингс — вметна тя, когато Лизи продължи да обяснява, че лейди Катрин не само не е предотвратила сгодяването на племенника си за нея, но дори го е ускорила.
В такива и други приятни разговори следобедът се изниза и когато сестрите вече се готвеха да си тръгват, пристигна сър Уилям Лукас. Радостта му да ги види увеличи удоволствието от добрия ден с приятелите му, след който той носеше у дома доста голям улов. След като разбра докога ще останат Елизабет и Дарси в Недърфийлд, сър Уилям обяви намерението си да организира вечеря в тяхна чест в Лукас Лодж и ги накара да обещаят, че всички ще дойдат.
На път за вкъщи Джейн, която беше доста мълчалива през целия следобед, заговори меко:
— Видя ли какво имам предвид за Шарлот, Лизи?
Елизабет кимна сериозно и хвана ръката на сестра си.
— Права беше, мила Джейн, щастието на Шарлот е единствено в очакването на раждането на детето й. Нито веднъж не спомена мистър Колинс, този противен човек! О, Джейн, чувствам се виновна, че аз и ти можем да бъдем толкова щастливи, толкова благословени със съпрузите си, а Шарлот, която има не по-малко право на същото щастие и добър късмет, трябва да се примирява с такова жалко копие на щастлива женитба.
— Ясно е, че е щастлива да се върне в Лукас Лодж.
— Безспорно с облекчение е избягала от критиките на лейди Катрин де Бърг — каза Елизабет, припомняйки си дългото мъчително търпение на Шарлот в Розингс, когато лейди Катрин надзираваше всяко тяхно действие, докато раболепният мистър Колинс само насърчаваше грубата й намеса.
Джейн се съгласи:
— Как ли се е чувствала Шарлот под зоркия й поглед, когато се омъжи и отиде да живее в Хънсфорд?
— И да очаква да се изправи срещу лейди Катрин по всяко време, когато й хрумне да ги удостои с честта да ги посети! Не мога да си представя нито по-лошо от това — каза Елизабет развълнувано и откровено. — Тази груба, нахална старица! О, Джейн, трябва да е било непоносимо!
Изражението на Джейн говореше, че тя не би се примирила с подобна ситуация.
— Трябва да кажа, че когато мистър Бингли и аз се оженихме и отидохме в Лондон, бях щастлива да открия, че имаме къщата на Гровнър Стрийт само за себе си, освен слугите, разбира се.
Елизабет се съгласи, припомняйки си колко ценно беше за нея и мистър Дарси времето, което можаха да прекарат заедно след сватбата си, пътувайки из няколко графства и спирайки, където пожелаят, освободени от изпитателните погледи на приятели и роднини.