Елизабет и Джейн бяха дошли да я видят в един топъл следобед и докато пиеха чай, Шарлот внезапно почувства силни болки. За щастие д-р Фолкнър се беше отбил да навести лейди Лукас и беше останал за чая и за да продължи ухажването на Марая, с която се разхождаше в градината по това време. Елизабет изтича да ги извика. Д-р Фолкнър доказа, че е много способен, като хладнокръвно организира всичко, давайки ясни инструкции и действайки бързо, за да осигури, колкото е възможно повече спокойствие за Шарлот.
Помоли Елизабет да изпрати човек от прислугата за мистър Джоунс и нареди сестра й да бъде закарана вкъщи.
— Аз ще остана, ако Шарлот има нужда от мен. Може да изпратите каретата да ме вземе по-късно — обясни тя на Джейн, която прие всичко спокойно, съгласна, че е за нейно добро.
Без да знае какво точно би могла да направи за Шарлот, но много искайки да бъде до приятелката си в този момент, Елизабет отиде при нея и остана до леглото й, докато камериерката и икономката се суетяха наоколо, заети с приготовленията под наставленията на доктора. Мистър Джоунс пристигна след час, през това време Шарлот се беше поуспокоила, а малко след като акушерката дойде, Лизи трябваше да излезе от стаята. Тя прекара няколко мъчителни часа, без да може да направи нищо, за да помогне, освен вероятно да се моли и затова седна да нахвърля кратко съобщение за леля си, но не можа да напише повече от първите два реда. Излезе навън в беседката, където някога четяха с Шарлот, и намери там младата Марая, свита на кълбо, много уплашена и напълно безпомощна.
Сякаш след цяла вечност дойде д-р Фолкнър и след като видя разлялото се по лицето му облекчение, Елизабет разбра, че новините трябва да са добри.
— Момиченце е и… — не можа да продължи, защото Марая се беше хвърлила в ръцете му и Елизабет, знаейки, че вече е безполезно да се опитва да чуе от него нещо по-свързано, изтича в къщата, където намери Шарлот малко бледа, но иначе в добро състояние. Елизабет веднага отиде при нея и хвана ръката й.
Шарлот се усмихна и благодари на Елизабет, че е останала. Дъщеричката й лежеше в кошче до нея.
— Елайза, запознай се със съименничката си — Катрин Елизабет Колинс — прошепна тя, а Елизабет не можа да се сдържи и се разплака от радост. — Щях да те попитам, но тя стана нетърпелива, също като теб, и нямах друга възможност.
Елизабет я увери:
— Радвам се, че си и дала моето име, Шарлот.
— Съжалявам за името Катрин, но се опасявам, че нямах избор — мистър Колинс настояваше, ако е момиче, да бъде Катрин, но за мен тя винаги ще си бъде „малката Елайза“.
— За мен също — прошепна Лизи и след като пожела „Лека нощ“ си тръгна.
Елизабет и Дарси с радост отпътуваха за Пембърли, тъй като дойде известие, че мистър Колинс е тръгнал от Кент с пощенската кола, след като разпратил експресни съобщения, оповестяващи раждането на дъщеря му, до всички в графството. Видяла странното писмо, което баща й беше получил по-рано тази седмица и в което мистър Колинс си беше позволил да предупреди мистър Бенет за предстоящото раждане на мъжки наследник и за последствията от това върху реда на наследяването в Лонгборн, Елизабет нямаше никакво желание да го среща.
— Глупаво, омразно човече! — не се сдържа тя пред Джейн в последната им вечер заедно в Недърфийлд. — Само си представи — да пише такова писмо на татко! Не е загубил и капчица от надутото си самодоволство! Горката Шарлот, как може да го търпи!
По-късно посетиха Шарлот и след като предадоха поздравите си за съпруга й и оставиха подарък за малката Елайза, си взеха довиждане.
Джейн и Елизабет се сбогуваха неохотно. Бингли също потегли на път, защото Дарси го беше убедил да продаде акциите от нечистата текстилна индустрия и да инвестира парите, заедно с останалата част от наследството, в Ашфорд Хаус. Той обаче искаше да види имението лично, преди да вземе окончателно решение.
Джейн с удоволствие се беше доверила на оценката на съпруга си и зет си, знаейки, че препоръката на Елизабет е напълно достатъчна да я убеди в това, че имението е подходящо. Джейн имаше такова доверие във вкуса и одобрението на сестра си (както беше казал баща им по друг случай), че при допълнителното предимство мястото да бъде само на двадесет мили от Пембърли, тя нямаше какво повече да желае.
Този път сестрите се разделиха с усмивка, заричайки се, че скоро отново ще бъдат заедно. Джейн трябваше да роди през август.
— Само си представи, Лизи — прошепна тя, когато се прегърнаха, — можем да бъдем в Ашфорд Хаус преди Коледа.