— Ще се моля за това! Грижи се за себе си, миличка Джейн! — сбогува се Елизабет с увереността, че тя и Дарси ще направят всичко по силите си това да се случи. Ако Бингли купеше Ашфорд Хаус, със сигурност щяха да бъдат там преди Коледа.
Глава седма
Ново начало
Когато се завърнаха в Пембърли, Елизабет и мистър Дарси намериха Кити и мистър Дженкинс сгодени. Кити носеше пръстен, който предполагаше голямо вложение от страна на мистър Дженкинс. За всеобщо успокоение се оказа, че пръстенът е принадлежал на майка му и въобще не се е налагало мистър Дженкинс да обеднява заради покупката му. Елизабет си отдъхна. Те бяха ролкова явно щастливи един с друг, че сърце не и даваше да им каже нещо, което може да ги разочарова. Възхитиха се на пръстена, пожелаха им щастие и отвориха празнична бутилка шампанско. По-късно обаче Елизабет изрази известно несъгласие с това, че двойката е избързала с годежа и не е изчакала първо да посети Лонгборн и мисис Бенет да се запознае с бъдещия си зет.
— Убедена съм — каза тя на съпруга си, когато се преобличаше за вечеря, — че мама ще обвини мен — ще реши, че аз преднамерено съм я пренебрегнала и не съм я информирала за годежа на Кити.
— Това не трябва да те притеснява, Лизи — каза Дарси, — Не повече, отколкото мен ме интересува дали лейди Катрин вярва, че аз имам вина за осуетяването на плановете й за Джеймс Фицуилям и мис Бингли.
Елизабет се засмя, като си припомни това, но не се успокои. Нямаше желание да разстройва майка си или да причинява πрοблеми между мисис Бенет и Кити.
— Мисля — каза тя неуверено — да пиша направо на татко и да го накарам да изпрати на мама писмо. Мен може и да не ме спаси от неодобрението й, но ще спести на Кити и на мистър Дженкинс големи усложнения.
Дарси се съгласи.
Освен информация за безпроблемното завръщане в Пембърли и за годежа на Кити писмото на Елизабет до баща й съдържаше и едно предложение:
„И двамата с мистър Дарси смятаме, че е най-добре да се каже на мама за годежа ни Кити колкото е възможно по-скоро. Съгласни сме също, че е за предпочитане новината да дойде от теб, тате, вероятно с обещание, че мистър Дженкинс ще бъде поканен в Лонгборн да се срещне с мама, когато тя се върне от Нюкасъл.“
Вечерта Лизи поиска мнението на съпруга си за писмото и получи похвала:
— Много дипломатично, мила, наистина. Не виждам никаква причина никой да бъде обиден — каза Дарси.
Когато седмица по-късно дойде отговорът на баща й, и двамата бяха развеселени:
„Що се касае до годежа ни Кити, всичко е направено, мила ми Лиза, точно както вие с мистър Дарси предлагате. Не се притеснявай, тъй като ти имаш пълни родителски права, докато Кити е в Пембърли, не забравяй, че аз им дадох благословията си да се сгодят. Казал съм на майки ти достатъчно, като прибавих повечко хвалби по адрес на мистър Дженкинс. Сигурен съм, че когато майка ти го прочете и осъзнае, че ще се освободи от още една от прекрасните си дъщери, ще бъде толкова извънмерно щастлива, че нищо друго няма да има значение.
И при все това, предложението ти мистър Дженкинс да бъде поканен в Лонгборн, когато мисис Бенет се завърне, е чудесно. Смятам да отправя такава покана веднага. Вярвам, мила моя, че мистър Дарси и ти можете да се справите и без него за около седмица наесен. Ние с Мери сме добре. Мисис Хил и Джон правят всичко по силите си за нас, но много ни липсвате, Лизи, особено вие двете с Джейн. Бог да ви благослови и двете! С нетърпение очаквам следващото ви гостуване…“
На Лизи й домъчня за баща й — ясно беше, че през последните единадесет месеца животът му се е променил напълно и тя беше сигурна, че се чувства много самотен, което на фона на щастието й в момента много я натъжи. Дарси усети тъгата й и въпреки че не каза почти нищо, вече беше решил да покани мистър Бенет отново в Пембърли при първа възможност. Независимо от липсата на разбирателство помежду им в началото, през последните няколко седмици, когато бяха имали време да се опознаят по-добре, той беше започнал да разбира и да уважава тъст си. Будният ум, начетеността и голямата страст на мистър Бенет към четенето, в комбинация с тънкото му чувство за хумор, което се заиграваше с всеки и всичко, го правеха много желан гост. Дарси, който също винаги беше възприемал света около себе си с известна ирония, а сега някак беше омекнал благодарение на чувствителността на съпругата си, беше оценил наблюдателността и остроумието на мистър Бенет.
Имаше обаче други проблеми, които не търпяха отлагане и които изискваха вниманието на Дарси. Наскоро икономът му беше разговарял с него за новите посоки, по които беше поело фермерството. Някои от земевладелците в района бяха оградили общинските мери и земите си и бяха изгонили старите наематели и работници и сега много хора бяха несигурни и разгневени. Дори мисис Ренълдс, чиито съпруг беше служил отлично на бащата на Дарси, беше засегната. Синът й, който беше лесничей, се бе надявал да вземе една свободна ферма с къща и свинарник. Родителите на съпругата му — местно момиче от малко селце в Трантфорд в близост до Матлок, бяха изпъдено от парчето земя, което обработваха, когато новите земевладелци, които не живееха в имота си, бяха изпратили свои хора да оградят земите им и да ги превърнат в пасища.